Все повече шуменци с оръжия, 7 123 на отчет в ОДМВР Шумен
21.08.2019
Затварят ул. „Съединение“ заради кастрене на дървета
21.08.2019

Шуменка покори връх Матерхорн

Снимка: Личен архив Шуменката Десислава Йорданова в подножието на връх Матерхорн. До нея клекнал е Минчо Чочев. Прави на втория ред (отляво надясно) са Трендафил Кехайов, Димитър Боянов, Крум Караиванов и Ивайло Велибашев.

Шестима непознати, в рамките на седем дни, изминали 4 100 км., преодолели надморска височина 4 478 м – това накратко е визитната картичка на една сбъдната детска мечта да се качиш на връх Матерхорн. Той се сочи за един от най-опасните и същевременно за един от най-красивите върхове на планетата. Разположен е в Алпите, на границата между Швейцария и Италия. Представлява живописен остатък от скален блок, издигнат от движенията на земната кора преди 50 милиона години, когато са се сблъскали континентите Африка и Европа. Има вечни снегове и ледници… И децата го обичат, защото е емблема на популярния швейцарски шоколадов десерт „Toblerone”.

Десислава Йорданова е родена в град Шумен преди 37 години. Пещерняк е от ПК „Стринава” в Дряново и любител на екстремни спортове и приключения. Ето какво сподели тя пред в. „Шуменска заря” за нейното покоряване на връх Матерхорн, което се е случило 45 години след първото му изкачване от българи: „Случайно мой познат – управител на „Насам натам с Чочо” в Стара Загора, спомена, че организира качване на връх Матерхорн в Алпите, считан за един от най-опасните на Земята. Това бе една моя детска мечта и без да се замислям реших, че тръгвам. Събрахме информация за пътя, местата за спане, цени, маршрута, следяхме климатичните условия. Няколко дни отлагахме заминаването си поради променящото се време и очакваното му влошаване в края на месеца. На 22.07.2019 аз и Минчо Чочев тръгнахме от Стара Загора към град Пловдив, където се събрахме с Крум Караиванов и Трендафил Кехайов, и тримата от Алпийски клуб „Христо Христов” в Смолян. Попътно край Пазарджик към нас се присъедини и Ивайло Велибашев от Велинград. След два дни пътуване по европейските пътища и магистрали, задръствания, куриозни случки и рекордно високи температури, пристигнахме в Теш, Цермат, Швейцария, където ни чакаше и Димитър Боянов. Настанихме се в къмпинг. Извадихме всичкия инвентар и екипировка. Направихме разбор и започнахме трескаво да обмисляме варианти за изкачването. Очакваше се разваляне на времето. На 24.07.2019 отпочинали и презаредени с нови сили се отправихме към лифта, който ни качи до подножието преди хижа „Хьорнли”, построена на 3260 м н. в., изходен пункт към върха. Заобиколена от спиращи дъха гледки – заснежени върхове, ледници, езера – невероятна красота… И ТОЙ!!!… Връх Матерхорн, точно срущу нас, почти отвесен от всички страни, изглеждащ непревземаем, вдъхващ респект и страхопочитание. Групата реши да се изкачи до заслон Соловей (4000 м н. в.). Да нощуваме в него и ако времето позволи да щурмуваме върха призори… или да слезем. Утрото ни посрещна с божествен изгрев. Първите слънчеви лъчи се търколиха по върха и надолу. Огряха ръба, по който трябваше да минем. Заредени с енергия, превъзбудени от адреналина, въоръжени до зъби с въжета, котки и пикели тръгнахме нагоре. Маршрутът е изключително труден и опасен, липсва маркировка, „пътят” минава през скали, сипеи и отвесни стени. Изисква се сериозна техническа и физическа подготовка. Докато ние шестимата вървяхме целеустремени нагоре към целта, хеликоптерът на швейцарската планинска спасителна служба смъкваше от пътеката пред очите ни бездиханните тела на трима алпинисти, загинали предния ден. Минута мълчание. И продължихме нагоре. В 10.00 ч на 25.07.2019 бяхме на върха. Времето беше перфектно. Гледките главозамайващи. Поздравихме се, снимахме и се отправихме към най-трудната част – слизането. Решихме бавно, спокойно и безопасно да се спускаме надолу. Времето започна да се влошава. Час преди да достигнем до заслон Соловей заваля дъжд, обърна в градушка, после и в гръмотевична буря. Мокри, но живи и здрави се прибрахме в заслона. Бяхме изтощени и дехидратирани. Водата ни свърши при изкачването. Топихме лед и сняг. Докато вечеряхме и обсъждахме емоциите си, мълния удари заслона. В 22 ч. в заслона пристигнаха двама германци – мокри до кости, измръзнали, пребити от градушката, били се загубили на няколко пъти, без вода. С традиционното българско гостоприемство се погрижихме за тях и споделихме това, което имаме. Цяла нощ гърмя, трещя и би градушка. Навън беше ад. Утрото ни зарадва със спокойно време, нови гледки и багри по вече познати пейзажи. Спуснахме се безаварийно до хижа „Хьорнли”. Отдъхнахме удовлетворени. Слизайки с лифта надолу към Цермат заваля дъжд, времето се развали, но това вече нямаше значение. Отпочинахме в къмпинга и след два дни път се прибрахме в България… и кой от къде е. С Матерхорн в сърцата и зад гърба ни. Шест нови приятелства. Нови мечти и цели. Благодаря на всички за споделените емоции и изживявания!”.

Пламен ГЕОРГИЕВ, в. „Шуменска заря“

shumenonline.bg

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Копирането Забранено