Облачен и дъждовен Свети Валентин
14.02.2020
Възобновяват ремонта по околовръсния път към село Васил Друмев
14.02.2020

Празнуваме деня на виното и любовта

Снимка: Pixabay

На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря – традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар).

В различни краища на страната ни се нарича Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Традицията повелява рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. С храна на рамо, мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират, и избират „царя на лозята“ – заможен човек.

Тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.

Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита.

Освен винарите и лозарите, на днешния ден празнуват и влюбените по цял свят. Традицията за празнуването наСвети Валентин като „ден на влюбените“ възниква в Европа в края на 14-и век под влияние на английската и френската литература.

В католическата традиция се почита паметта на двама мъченици с това име – свещеник в Рим и епископ в Терни, загинали по време на християнските гонения през 3-и век.

В памет на писмата, които свещеникът Валентин пишел за неграмотните влюбени, на 14 февруари е прието да се изпращат поздравителни картички – „валентинки“. Те стават особено популярни в Англия. Правели се от цветна хартия и се изрязвали в различни форми.

Най-ранните „валентинки“, запазени до днес, са от 15 в. В Британския музей е изложена картичка, изпратена през 1415 г. от Орлеанския херцог Шарл, който бил заточен в Лондонската кула, до неговата съпруга. В Британската библиотека се съхранява писмо от 1477 г., в което девойка моли младеж да докаже, че я обича.

Днес „валентинките“ са втори по популярност след коледните картички.

shumenonline.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Копирането Забранено