Притихнал театърът празнува

Днес е Световен ден на театъра.

Тази година е по-особена. Тя ни поднесе едно неочаквано предизвикателство, което ни постави пред сериозно изпитание. Театралните зали са притихнали, като че ли затаили дъх в очакване на предстоящите срещи с публиката. Дори актьорите, може би, мълчаливо ще преминат покрай своя храм.

Този ден на театъра, благодарение на съвременните технологии, ще отбележим по непривичен начин. Но какво от това?

Празник на театъра е всеки ден, в който завесата се вдига, публиката притаява дъх и актьорите като магьосници я повеждат в други по-добри и по-справедливи светове. Театърът ни дава възможност да уловим мига, да усетим силата на духа, да се понесем с полета на емоциите, да надникнем в сенчестите кътчета на човешката душа; да забележим всичко онова, което подминаваме в забързаното ежедневие. Той ни представя герои, с които да се идентифицираме в дадени обстоятелства и ситуации; показва ни как да чувстваме и усещаме, как да бъдем по-добри и по-силни – как да бъдем хора. Театърът е философия и отговорност.

За всички онези, които се изправят на сцената и зад кулисите, театърът е съдба и начин на живот. И въпреки любовта, която отдаваме на работата си театърът рядко носи удовлетворение и материален просперитет.  Но ние продължаваме да дишаме магическия въздух на сцената. А колко самотни бихме били, ако в залата ви нямаше вас, нашите зрители. Зрителите, за които ние творим. Вие, които осмисляте нашето съществуване.

Поклон за вас, скъпи зрители и аплодисменти за хилядите театрални творци, посветили себе си на мисията, наречена театър.

Димитър Димитров – Директор на ДКТ „В. Друмев“, Шумен

shumenonline.bg