Дъждовете напълниха „Тича“ с близо 1 млн. куб. м. вода
11.01.2021
Поледици и заледявания
12.01.2021

Инж. Тервел Стефанов: Чумата по свинете и пандемията COVID 19 доведоха до спад на приходите от лов

Снимка: СИДП

Спад на посегателствата в гората, но и на приходите от лов заради пандемията от COVID 19 и Африканската чума по свинете, отчете в интервю за shumenonline.bg инж. Тервел Стефанов, началник-отдел в  СИДП.

–        Инженер Стефанов през последните две години Североизточното държавно предприятие  се сблъска с АЧС, а през изминалите месеци и с пандемията от новият вирус. Как се отрази това на работата на предприятието и най-вече на ловния сезон?

Пандемията от COVID 19 се отрази негативно на лова през изминалата година и то в месеците на активния ловен сезон – септември, октомври, ноември и декември. Основната част от клиентите ни са от Европа и Русия, които почти през цялата година бяха в забранителните списъци на пристигащи у нас от други страни, за които се изискваше карантина. Поради това голяма част от заявките бяха отменени. Отчитаме доста сериозен спад на приходите, който в цифри ще стане ясен след края на ловния сезон, в края на февруари.

Въпреки това имаше острел на животни – 413 елена, 25 лопатара, 71 сърни, 1 100 диви прасета и 4 муфлона, както и 4 броя вълци, от които най-тежкият беше с тегло 40 кг. Тук веднага искам да успокоя хората, че вълкът не е в червената книга. В последните 15-20 години той покачва числеността си, а за управлението на популацията е  разработен план.

Трябва да се отбележи, че пандемията се отрази и на пазара за търсене и предлагане на трюфели, поради това, че заведенията у нас и Европа са затворени.

С чумата нещата стоят по по-различен начин. Дивите прасета намаляха много. През миналата година наличната бройка беше около 20% в сравнение с предишните години, което ще рече, че 80% от запаса или е отстрелян, или е мигрирал или е умрял. В различните поделения процентите за намаление на този вид дивеч варират от 60 до 90%. Най-малко като брой са към момента животните в ДЛС-Балик, а най-много в ДЛС-Черни Лом. Най-голям е спада спрямо средните данни за пролетния запас в Шерба, Паламара и Балчик. Но общо за всички стопанства може да се каже, че запаса е между 20 и 30% от допустимия запас. Това е и една от причините, довела до неизпълнение на плана за ползване в ловните стопанства, въпреки усилията на служителите за дивеча в държавните райони. Това неминуемо ще доведе до големи загуби за ловното стопанство.

Дивата свиня е обект на лов, който е доста търсен и от българските, и от чуждестранните ловци. Той е интересен и емоционален, колективен спорт, отговаря на нашите традиции и възприятия и затова привлича ловците. Месото на дивата свиня е изключително вкусно и това е другата причина, поради която ловните дружини участват активно в този вид лов. През последните три-четири години установихме добра практика за този вид лов, направихме пакетни цени, които предизвикаха интерес у всички запалени авджии, но за съжаление АЧС сви запаса ни от дива свиня, като реалното състояние на популацията и загубите които сме претърпели ще станат ясни в края на следващият месец.

–        Естеството на работата ви не позволява да работите онлайн. Какви трудности ви срещнахте в работата си заради пандемията?

Въпреки пандемията и заразените служители, дейността на предприятието не е спирала. Успяхме да извършим 40 400 проверки в гората, в домакинства, във фирми, както планирани, така и по сигнали.

За миналата година мобилните ни екипи задържаха общо 600 пространствени куб. м. дърва, 15 автомобила, 6 коня, 64 каруци и 34 моторни триони. Съставени са 603 акта на бракониери, от които 578 по Закона за горите. Повечето от установените нарушители са от малцинствените групи.

Съвместно с Районната дирекция по горите, ОДМВР Шумен и други структури извършихме редица проверки в домакинства, основно в населени места, с концентрация на нарушения. При проверка в домове се установи, че  част от съхраняваната там дървесина е от незаконен дърводобив и подлежи на конфискация.

–        Доста често дейността ви остава неразбрана за хората, особено когато се налага да изземете дървата за огрев на хората. Защо се налага това?

В повечето случаи се оказва, че хората от чиито домове конфискуваме дървесина са били измамени и са им продадени незаконно добити дърва за огрев, без съответната марка и придружаващи документи. За съжаление обаче незнанието не ги оправдава.

Хубаво е възрастните хора да се информират и да заявяват дървата си за огрев само от кметовете по места. Това разбира се важи и за всички останали. В малките населени места се правят списъци, които след това се предават в горските стопанства и хората се снабдяват по реда им на записване в кметството. За съжаление има и недобросъвестни граждани, които знаят, че дървата са крадени, но си ги купуват, за да спестят някой лев, а след това се жалват, че като си платят актовете и дървата им излизат по-скъпи от доставените от фирмите. Стандартната практика е крадените дърва да се карат с каруци по тъмно, но трябва да ви кажа, че все повече хора подават сигнали  на телефон 112 и така стигаме до всички по веригата – от незаконните дървосекачи, до тези които си купуват дърва от тях.

–        За какво основно се търси дървесината?

В България дървесината се търси основно за отопление, търсенето за мебели не е толкова голямо. Търсят се широколистните видове – дъб, цер, след това бука и габъра. Стопанствата имат сключени договор с  фирми за дърводобив, които извеждат сеч само в маркираните отдели и след това доставят дървата за огрев на хората, които са подали заявки към кметствата или самите териториални поделение. От миналата година някои от стопанствата започнаха да продават дърва за огрев директно на крайния потребител.

–        Казахте, че извършвате проверки и по сигнали, все пак хората са бдителни. По колко такива сигнала получавате на ден и за какво?

О, да. Хората са активни, правим им впечатление, че някой сече и доста често получаваме сигнали със съмнение за незаконен дърводобив. На ден отреагираме на по два-три сигнала, като най-много са те в отоплителният сезон. Разбира се, не всеки знае какво би му подсказало дали един дърводобив е законен, но важното е, че гражданите имат отношение. Най-малкото хората могат да се ориентират по поставените табели на горските пътища.

–        През 2020 г. предприятието участва в гасенето на големия пожар в гората на кв. „Дивдядово“, самият Вие дежурихте цяла нощ, заедно с огнеборците.  Това ли беше най-големият пожар за шуменското стопанството за изминалата година?

Да, този пожар беше най-големия на територията на СИДП. Тогава, освен служителите на пожарната и много доброволци,  на терен бяха всички горски от предприятието, които се отзоваха веднага. В борбата се включиха и екипи от съседните стопанства в Попово, Търговище, Паламара, дори от Суворово. На терен бяха над 50 наши служители. Гасихме огъня в продължение на два дни, като забавянето беше заради трудния терен и вятъра. Пожарът започна като низов, което ни даде надежда, че може да спасим гората, но за съжаление в един момент прерасна във върхов и иглолистната гора беше обречена.

През миналата година на територията на Североизточното горско предприятие възникнаха 71 пожара, като три от тях са умишлени, 53 са поради небрежност, а при останалите причините за възникване не са изяснени. Обгорялата площ в гората е 1 323 дка. Като от нея иглолистна гора е 228 дка, широколистна 856, смесена 185, а треви и незалесени площи е 54 дка. 77 декара гори са напълно унищожени от върхови пожари. 90% от засегната гора при пожари е държавна. Общо за миналата година над 500 служители на стопанствата са участвали в борбата с огъня, с приблизително 200 превозни средства.

–        Предприятието обезпечено ли е откъм техника?

Да, периодично оборудваме предприятието с по още един високо проходим автомобил. Разполагаме и с наши оборудвани пожарни със система, която позволява да бъде напълнен резервоара на автомобила с около 300-500 литра вода от всеки водоизточник. Такива пожарни автомобили има в стопанствата ни в Шумен, Велики Преслав и Паламара.

–        Кое в практиката ви оставя трайни следи в съзнанието на един горски служител?

За съжаление  в работата си в гората срещаме много хубави неща, но и изключителни зверства, плод на човека. Трайно в съзнанието ми останаха трите елена, които бяха убити от бракониери в землището на село Лозево миналата година. Беше изключително жестоко. Именно една такава ситуация, в която попаднах като малък – убийството на бременна кошута, ме провокира да избера тази професия, за да се боря със зверствата в гората. За съжаление не можем да предотвратим всички посегателства, които се случват. Доста често наши служителите стават обект на агресия от страна на нарушители в гората, които си мислят, че гората е нещо, което могат да ползват, когато и както намерят за добре. Доста често в гората намираме и изоставени кучета, които нападат малки животинки. Последно намерихме три кучета в гората над село Риш. Това, с което можем да се похвалим е, че нямаме данни за организирани боеве на кучета на наша територия.

Друг положителен факт, който инж. Стефанов отчете е безбройните почистващи акции, организирани от гражданите, в които не веднъж участие взеха и горските пазители.

Североизточното държавно предприятие е разположено на площ от 1, 392 млн. хектара, които обхващат областите Варна Шумен, Добрич и Търговище.

shumenonline.bg

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Копирането Забранено