Д-р Димитър Костов: Честит празник на здравните работници!
07.04.2021
Пожарникари отводниха мазе, помогнаха на болна жена
07.04.2021

Вотът на младите

Снимка: shumenonline.bg

Вотът на младите е новината от провелите се на 4-ти април парламентарни избори. Това сочи изследване на Галъп интернешънъл, което сравнява структурата на вота от 2021 г. и тази от преходните избори през 2017 г.  Предоставените данни дават възможност за самостоятелен прочит и изводи.

На тези избори ясно личи по-големият дял млади хора и по-малкият дял на възрастни. Това се вижда и в структурата на вота по заетост – работещи и незаети, където повечето от гласувалите са незаети лица, в сравнение с 2017 г.

По-ниският дял на участие на пенсионерите според социлогическата агенция може да се дължи и на страха от ковид (една от причините за ниския вот на БСП), който препятства гласуването на възрастните хора. Друг фактор – при това основен – е политизацията на младите от протестите през лятото на 2020 г. насам, текла основно в социалните медии. Последните се оказаха и основен канал за комуникация в тази кампания. Това облагодетелства партии с млад или високообразован и работещ електорат.

Именно формации като Има такъв народ /ИТН/ са основни сред младия вот. В същото време ИТН кампанираха срещу свръхакцентирането на ковид и то сред млади хора, които не са и толкова уязвими пред болестта. Това е допълнителен фактор за „размяната“ на позициите на ИТН и БСП, смятат социолозите.

Изчисленията на база екзит пол показват, че около 600 хиляди души са взели решението за кого ще гласуват между 1 и 4 април. Младите вотове са типичен непредвидим фактор, който обикновено решава в последните дни и дори часове. Младите гласуват следобед, за разлика от „твърдите“ и зависимите гласоподаватели.

Динамиката на вота през самия изборен ден показва какъв е бил статусът към обяд и колко драматично са се променили нещата в следобедните часове. С ръста на активността и младата „вълна“ за Има такъв народ и Демократична България следобед, „олекнаха“ дяловете на твърдите подкрепи.

Този следобеден „спринт“ е и обяснението за разликата с моментните снимки на електоралните нагласи няколко дни по-рано. Става дума за мобилизация в последните дни и в самия ден на вота. При ДБ тази кампания в самия ден беше видима и организирана, а за партии като ИТН тя произтича от спецификата на младия електорат. Тези млади електорати, за разлика от възрастните, се влияят и лесно в самия ден от социалните медии. Затова и кампаниите от типа „излез и гласувай“ се случват лесно именно в тези групи, а не сред възрастните.

ГЕРБ и БСП запазват традиционните си профили. Както обикновено, структурата на вота за ГЕРБ и близка до обобщената структура на вота въобще, при по-слабо представяне при турския етнос. И все пак 13% от излезлите да гласуват определящи се като турци у нас, са гласували за ГЕРБ. Разбира се, две трети от вота на тази група отива за ДПС.

БСП пък остава добре представена сред високите възрасти. Първите изчисления показват, че именно възрастните хора този път в по-малка степен са гласували. Вероятно, както вече беше споменато, това е заради вируса, но може би и заради някои проблеми на БСП. Фактор е и общата политизация на млади групи след протестите от лятото.

Гласоподавателите на ИТН идват главно от гласували на предходните избори за ГЕРБ, както и от негласували, преимуществено млади хора, както и гласували с „Не подкрепям никого“. Това е типичният вот на протеста. Изявен протестен вот е отишъл и при формации като БНО, например, отчита Галъп.

А откъде дойде електоратът на другата протестна формация – „Изправи се! Мутри, вън!“? Според социолозите най-изпъкващата част от него (27% от вота за „ИСМВ“) са бивши гласоподаватели на БСП, макар и да не са решаващата част. Изчисленията показват, че БСП е загубила от Мая Манолова около 40 хиляди потенциални гласове. Други около 60 хиляди гласа са преминали от БСП към Слави. Това вероятно са гласове, които миналия път БСП е получила като „антиГЕРБ“ добавка. Както се и очаква, появата на „ИТН“ допълнително попречи на БСП да фокусира в себе си „антиГЕРБ“ настроенията.

Електоратът на „Демократична България“ отново остава с най-висок образователен статус и социален стандарт въобще. При средно 43% участвали в гласуването хора с висше и полувисше образование, сред електората на ДБ този дял е цели 78%. Около 40% от излезлите този път хора, които миналия път са гласували за „Реформаторския блок“, сега са гласували за ДБ. Това са направили и близо две трети от гласувалите миналия път за „Нова република“, както и над 70% от гласувалите миналия път за „Да, България“.

Как се разпредели вотът на „Обединени патриоти“? Излязоха да гласуват около 200 хиляди души, които твърдят, че през 2017 г. са гласували за ОП. Близо 30% от тях вчера са гласували за ВМРО. Останалите са се разпилели между различни опции, най-голямата от които е „Има такъв народ“.

shumenonline.bg

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *