- На един дъх разстояние от събитията
Приемат документи по антикризисни мерки за заетост
28.05.2021
Шуменец си извади члена до пазара в Разград
28.05.2021
Между 1491 и 2101 са били секциите в риск от контролиран и купен вот на последните парламентарни избори, сочи проучване на Антикорупционния фонд (АКФ). Това е увеличение с 5% в сравнение с парламентарни избори от 2017 година.
От неправителствената организация уточняват, че за „секция в риск“ се говори при констатиране на нетипично висока избирателна активност или резултат на партията – победител в дадена секция в сравнение с резултатите в цялата община, при резки отклонения в избирателната активност в една секция в два поредни избора, както и при рязък ръст или спад в гласовете за дадена партия в една и съща секция на два поредни избора.
На изборите на 4 април най-много рискови секции е имало в Кърджалийския избирателен район, а най-голям дял от размера на контролирания и купен вот е бил в Бургаския избирателен район. ГЕРБ и ДПС са си разделили значителна част от подадените гласове в рискови секции, показва още проучването.
Размерът на контролирания и купен вот по всички показатели – брой рискови секции, подадените гласовете в рисковите секции и подадените гласове за победителя в рисковите секции, се различава значително по региони. През 2021 г. лидер, както по брой на рискови секции и дял на подадени в рискови секции гласове от общия вот в района, е кърджалийският избирателен район.
По отношение на дял от общия брой на гласовете в риск обаче напред излиза бургаският избирателен район (8%), следван от кърджалийския (7%). Избирателните райони на Пазарджик и Благоевград държат по 6% от общия брой на гласовете в риск, като делът на подадени в рискови секции гласове от вота в района на Пазарджик също е значителен (14 до 22%).
Осезаема тежест на потенциално купения вот спрямо вота в района има и във Враца (15 до 20%), Добрич (18 до 22%), Монтана (14 до 22%), Разград (16 до 20%), Силистра (14 до 21%), Сливен (16 до 22%), Търговище (15 до 21%). Най-нисък е размерът на контролирания и купен вот в София 23-ти МИР (0%), София 25-ти МИР (2%), Габрово (4 до 6%), Перник (5 до 8%), Велико Търново (5 до 8%).
| 01. БЛАГОЕВГРАД | 18% | 12% | 16% | 10% | 6% | 6% |
| 02. БУРГАС | 21% | 16% | 18% | 13% | 8% | 8% |
| 03. ВАРНА | 11% | 8% | 8% | 6% | 4% | 4% |
| 04. ВЕЛИКО ТЪРНОВО | 13% | 9% | 8% | 5% | 2% | 2% |
| 05. ВИДИН | 19% | 14% | 16% | 11% | 2% | 2% |
| 06. ВРАЦА | 21% | 16% | 20% | 15% | 4% | 4% |
| 07. ГАБРОВО | 10% | 7% | 6% | 4% | 1% | 1% |
| 08. ДОБРИЧ | 29% | 24% | 22% | 18% | 4% | 5% |
| 09. КЪРДЖАЛИ | 41% | 31% | 41% | 29% | 7% | 7% |
| 10. КЮСТЕНДИЛ | 10% | 5% | 7% | 4% | 1% | 1% |
| 11. ЛОВЕЧ | 17% | 11% | 15% | 10% | 2% | 2% |
| 12. МОНТАНА | 23% | 15% | 22% | 14% | 4% | 3% |
| 13. ПАЗАРДЖИК | 25% | 17% | 22% | 14% | 6% | 6% |
| 14. ПЕРНИК | 11% | 7% | 8% | 5% | 1% | 1% |
| 15. ПЛЕВЕН | 14% | 8% | 15% | 8% | 4% | 3% |
| 16. ПЛОВДИВ град | 9% | 8% | 6% | 5% | 2% | 3% |
| 17. ПЛОВДИВ област | 14% | 10% | 13% | 9% | 4% | 4% |
| 18. РАЗГРАД | 20% | 16% | 20% | 16% | 3% | 3% |
| 19. РУСЕ | 11% | 9% | 9% | 7% | 2% | 2% |
| 20. СИЛИСТРА | 22% | 14% | 21% | 14% | 3% | 3% |
| 21. СЛИВЕН | 24% | 17% | 22% | 16% | 4% | 4% |
| 22. СМОЛЯН | 22% | 12% | 16% | 5% | 2% | 1% |
| 23. СОФИЯ 23 МИР | 0% | 0% | 0% | 0% | 0% | 0% |
| 24. СОФИЯ 24 МИР | 3% | 3% | 4% | 4% | 2% | 2% |
| 25. СОФИЯ 25 МИР | 4% | 3% | 2% | 2% | 1% | 1% |
| 26. СОФИЯ област | 16% | 12% | 13% | 9% | 3% | 3% |
| 27. СТАРА ЗАГОРА | 19% | 12% | 14% | 9% | 5% | 5% |
| 28. ТЪРГОВИЩЕ | 28% | 20% | 21% | 15% | 3% | 3% |
| 29. ХАСКОВО | 23% | 15% | 19% | 13% | 5% | 5% |
| 30. ШУМЕН | 24% | 17% | 20% | 15% | 4% | 4% |
| 31. ЯМБОЛ | 18% | 12% | 13% | 10% | 2% | 2% |
Нетипично висока разлика между избирателната активност през 2021 г. и 2017 г. се отчита в 104 секции (при висок праг за определяне на екстремни стойности).През парламентарните избори април 2021 г. 265 секции показват нетипично високи стойности, както по отношение на избирателната активност и резултата на водещата партия спрямо активността и резултата в общината, така и по отношение на броя на недействителните бюлетини и гласове.
Резултатът скача до 126 секции при употребата на нисък праг за определяне на екстремни стойности.
Рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите се наблюдава в 1305 секции (при висок праг за определяне на екстремни стойности) до 1931 секции (при нисък праг за определяне на екстремни стойности).
Делът на рисковите секции през 2021 г. варира между 11.9% (висок праг) и 16.8% (нисък праг) от общия брой на секциите. В сравнение с 2017 г. се наблюдава с около 5% увеличение на абсолютния броя на секциите, в които е идентифици- ран риск от купен и контролиран вот, но с оглед на по-високия брой на разкрити секции няма съществена промяна в дела на рисковите секции.
В 67.8% (1 424) от секциите, които моделите идентифицират като рискови през 2021 г., са идентифицирани като рискови и въз основа на резултатите от 2017, 2014 и 2013. Това показва, че в значителна степен рискът от купен и контролиран вот може да бъде идентифициран на базата на отклонения в избирателната активност и политическите пристрастия на секционно ниво и моделите могат да бъдат използвани за насочване на институционалните усилия за борба с купения вот.
Данните от него са изпратени в МВР.
Изследването анализира резултатите на парламентарните избори, проведени на 4 април тази година, за да очертае размера и влиянието на контролирания и купен вот в България. Той стъпва на методология, изготвена въз основа на изследване на всички парламентарни и местни избори в периода от 2013 до 2019 г. Анализът идентифицира и списък с рискови секции в цялата страна, които експертите представят под формата на интерактивна карта. Автор на анализа е докторът по криминалистика Мария Карайотова и политологът Марио Русинов.
shumenonline.bg
