В клас най-рано на 10 ноември
03.11.2021
Мъгливо утро и слънчев следобед
04.11.2021

COVID сектора отвътре: Ад под небето

Снимки: shumenonline.bg

„Ад под небето“ – така описва ситуацията в COVID сектора на Първо вътрешно отделение към шуменската болница, началникът на отделението д-р Албена Младенова.

Днес броят на пациентите е 68, при капацитет 58 легла. От началото на пандемията отделението работи на пълни обороти и поема вълните на коронавируса.

„Леглата се запълват веднага, изпишем ли един, на негово място буквално идва следващия“, обяснява ни д-р Младенова. Докато гледа списъка си с пациенти и разговаря с нас, провежда телефонен разговор с колегите си от Спешното отделение. Там за прием чакат следващите пациенти, които вече са дали положителен на ковид резултат.

„Натъпкали сме ги като сардели. Не знам къде ще ги сложим, но трябва да ги приемем. Повечето, които идват са в тежко състояние и се нуждаят от кислородотерапия“, допълва лекарката.

Работното време на д-р Младенова надвишава 12 часа на ден. Често при нея в кабинета й, след училище, идва дъщеря й. Чака я, за да се приберат заедно. „В речника й има много медицински термини. Сяда тук, на диванчето и ме чака“, клати глава и продължава да гледа списъка и се чуди къде да сложи чакащите.

Споделя, че трудно си почива, дори и вкъщи сред близките си. Мисълта й е все там – при пациентите.

„Това не са просто цифри, това са хора, цели семейства, човешки съдби. Най-младият ни пациент е 23 годишно момче в тежко състояние. Всички са неваксинирани. Работим с тяхната болка и страдание. Някои от тях са оставили деца в дома си. Сърцето ми се къса. Знаете ли какво е? На хората навън може да им е омръзнало от ковид, но ние тук нямаме право да ни омръзне. Понякога и аз искам да избягам, но не мога. Пациентите имат нужда от нас. Ние сме най-близките им тук. Прегръщаме ги, държим им ръцете. Плачем с тях. При нас е най-тежкият ковид сектор. Тук лежат най-тежко болните, които са с тежка дихателна недостатъчност и придружаващи заболявания. Най-тежко е, когато приемеш колега или познат“,  разказва ни докторката. Сепва се и си спомня за загубата на близки приятели и хора, които познава в живота извън болницата. Признава, че й е трудно, а понякога спомените не я напускат с дни.

Първо вътрешно е позиционирано на три етажа в две сгради. За да обслужат пациентите медиците буквално препускат между етажите.

„Преди ходех с чехли, сега с маратонки. Сериозно ти говоря, момиче. За първи път в живота си ходя с маратонки. Всички сме с маратонки. Така по-бързо бягаме“, показва ни краката си.

Позволява ни да надникнем в отделението, след като показахме „зелен сертификат“ и облечени по протокол. Вървим по коридорите на отделението заедно с докторката. Трудно може да се опиши гледката и емоцията в гласа на медиците, които и за миг не се отказаха и останаха на първа линия, за да поемат поредния удар на ковида и страха на болните.

Чуваме силен шум – идва от кислорода, който подават на пациентите. В това време тече подготовката на две легла, които ще бъдат заети всеки момент. Спешното е пълно с чакащи, а приемът на ковид пациенти вече е непрекъснат процес.

„Имаме пациенти, които преди да влязат тук не вярваха и отричаха съществуването на коронавируса. Това са две легла, които чакат новите невярващи“, шегува се иронично докторката, задавайки си въпроса защо хората навън не се пазят и подценяват вируса.

Над 20 от пациентите в ковид сектора на Първо вътрешно отделение дишат с помощта на балонна маска. Това са пациенти, които имат нужда от поне 15 литра кислород на минута. Най-критични са тези, пациенти, при които се подава 17 литра. Балонната маска концентрира въздуха на 80%, балонната маска е стъпка преди интубацията, обяснява ни д-р Младенова.

„Още ми е пред очите една от пациентките. Като филм на ужасите е. Умират в пълно съзнание, с отворени, големи уплашени очи. Сигурно не трябва да ги разказвам тези неща, но дето се вика, вече не ми се мълчи. Умират, всичко правим разбираш ли всичко, но умират, влошават се и…“, споделя началникът на отделението и ни отваря вратата на стая.

„Това са лекарствата за пациентите на този коридор. Даваме им ги в 6.00 ч., в 8.00 ч., 14.00 ч., 17.00 ч., 20.00 ч. и 22.00 ч. Антибиотици, вливания, антикоагуланти, инхибитори, кортикостероиди. Някои от болните не могат да ядат, не могат да пият вода, не могат да свалят маските, не могат да отидат до тоалетната. С дни не можем да ги изкъпем. Санитарките ги обтриват с влажни кърпички, наливат им вода в овлажнителите, сменят им кататрите“, поема си тежко въздух и ни показва през през прозореца на една от стаите пациентка надвила ковида. Успели да намалят кислорода на 10 литра. Виждаме и оповестителната система до леглата на пациентите.

За по-леките случаи на ковид използват кислороден концентратор, който подава до 5 литра на минута. Докато показва концентратора ни споделя, че изпитват остра нужда от кадри лекари интернисти, пулмолози и медицински сестри.

Връщаме се обратно в кабинета й, за да погледне изследванията на някои от пациентите. Пред асансьора виждаме възрастен пациент в инвалидна количка. Две опаковани санитарки, от по около 50-на килограма, бутат дядото и мъкнат кислородната бутилка. Водят го до рентгена за изследвания. За днес това им е втория такъв курс, а денят едва започва. Чакат ги още 10 болни.

В коридора виждаме и д-р Хюлия Исмет, специализант по пулмология. Търси д-р Младенова, за да погледнат резултатите от изследванията на един от болните. Почувствал се по-добре и поискал да си ходи.

„Натрупахме опит от предишните вълни и вече е ясно как трябва да протече лечението на ковид пациентите. Първата вълна звъняхме на колеги от София. Най-важното е да се следи кислородотерапията на пациентите“, обяснява ни началникът на отделение.  „Не, няма да го изпишем, може да се влоши“, категорична е д-р Младенова.

Все повече болни и все по-малко излекувани. Питат се кога ще свърши всичко, кога ще му се види края. „Изморихме се много и физически и психически, а няма свършване. Всички вълни на вируса са тежки, но при тази пациентите се подмладиха. Имаме много пациенти с малки деца. Това ме побърква. Цели семейства умират“, клати глава д-р Младенова.

Шуменка благодари на ангелите в бели престилки

Сили в ежедневните битки за живот й дават младия екип, с който работи и благодарностите на излекуваните пациенти. В края на срещата ни си спомня за един от много излекувани пациенти.

„Спомняме как на улицата към мен тръгна един голям мъж и ме прегърна. Учител, излекувахме го“, усмихва се лекарката.

Редакцията на shumenonline.bg изказва своите благодарности на директора на МБАЛ Шумен д-р Димитър Костов и началника на Първо вътрешно отделение д-р Албена Младенова за дадената ни възможност да се докоснем до ежедневието на медиците, които всеки ден са на първа линия в борбата срещу вируса.

shumenonline.bg

 

 

 

1 Comment

  1. Пациент каза:

    Поклон пред тази лекарка Д-р. МЛАДЕНОВА и целия и екип!!! Тя е СВЕТИЛО в МБАЛ ШУМЕН! Аз лежах в отделението и през месец март БЛАГОДАРЯ И от сърце! Бог да пази нашия елементарен и празноглав народ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *