Пазените в тайна скривалища – свърталища на наркомани и бездомници

Пазените в дълбока тайна бомбоубежища в Шумен, които никой не пожела да ни покаже, се оказаха свърталища на наркомани и бездомници. Това установи репортерска проверка на shumenonline.bg. Класифицираните като „строго секретни“ колективни средства за защита всъщност са добре познати на шуменци, които като деца някога са си играли в тях. Две от тях ни показа шуменец, чието име ще запазим в тайна.

Едно от убежищата в кв. „Тракия“, както ще се убедите от снимките, е с достъп свободен. Няма врати и капаци, а по всяка вероятност и вентилация.

Другото намерихме близо до жп линията. Достъпът до него е истинско предизвикателство. За да се доберете до него за три часа, както е разписано в протокола за евакуация на населението при евентуална заплаха, ще трябва доста да повървите пеша, след което да пресечете жп линията.

За да се укриете в него пък ще се наложи да се катерите по стъпалата. Слизането е на късмет. За сметка на трудния достъп към него има екстра – течаща вода. Колко от вас обаче биха се престрашили да се скрият там? Нас, да си признаем, ни достраша да влезем. Можете да видите състоянието им в клиповете, които се разпространяват в youtube тук и тук.

Шуменци си спомнят и за друго скривалище под една от жилищните сгради на „Руски паметник“, което било преобразено в магазин за дрехи втора ръка. Според по-възрастното население най-големите укрития са така наречените катакомби в центъра на Шумен, които били подготвяни за посрещането на дипломатическия корпус по комунистическо време. Днес предпочитано място за екстремни преживявания от подрастващите.

По неофициална информация броят на скривалищата в Шумен е около 24. За съжаление от години те тънат в разруха и забрава, други са превърнати в сметища. А както вече shumenonline.bg писа само едно от тях е годно да евакуира едва 100 души. Бомбоубежището се намира под сградата на СУ „Трайко Симеонов“ и за неговата поддръжка отговаря Община Шумен.

Любопитното е, че за всяко скривалище се изготвят и се съхраняват план-схема, отразяваща архитектурното разпределение на помещенията, вътрешните и външните мрежи за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и изключващите ги устройства, местата, където е възможно пробиване на стените при затрупване на входовете и аварийните изходи.

Ако възникне опасност за хората, има звено, което трябва да информира къде са местата за убежище. Към този момент те, както вече казахме, се пазят в тайна. Именно звеното има отговорността да ги обслужи и настани. Накрая командващият затваря бункера, ако има врати, след като се убеди, че капацитетът е достигнат. Той трябва да затвори последователно три тежки стоманени врати, които са уплътнени. Това предпазва хората от взривна вълна, както и от разнасянето на мръсен въздух.

С предимство да влязат в бункера са децата, жените и болните. Командирът на скривалището има задължението и да следи положението навън и когато получи заповед, да изкара населението навън.

Според специалисти, в случай на опасност, най-сигурното място за хората са мазетата на жилищните блокове, строени преди 90-те години, години, в които бетонът не се пести. В сградите, строени след 1991 г. не са предвидени скривалища. Необходимо е обаче тези помещения да не се преустройват, защото има и такива случаи. В страната има бомбоубежища, които са отдадени под наем, но с уговорката, че при заплаха ще осигурят достъп.

Основната причина за неподдържането на скривалищата е липса на пари от страна на държавата. Бомбоубежищата запустяват най-вече след 1989 г. Дали при спешна нужда запустелите бункери могат да се приведат в готовност и да приемат граждани, няма кой да ни каже. Друг е въпросът дали ще има място къде да се укрият всички при военни действия или атака, въпреки че такива подземни галерии би следвало да има във всяко населено място.

През годините институциите си ги прехвърляха и никой не пожелае да се ангажира с поддръжката им. Преди години за тях се грижеше Министерството на отбраната, след това бяха прехвърлени към структурите на Министерството на вътрешните работи. Друг притеснителен факт е, че голяма част от тях са с неясна собственост.

По наредба /Наредба за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита/ отговорността  за техническото състояние, готовността за ползване по предназначение и разходите по поддържането на скривалищата и противорадиационните укрития е на ведомствата, на които са предоставени, кметовете или собствениците им.

Контролът по състоянието на строителната конструкция, помещенията, оборудването, общата херметизация, поддържания температурно-влажностен режим и водената документация на скривалищата се осъществява от Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР и териториалните й звена най-малко два пъти в годината.

Последната проверка на състоянието на скривалищата у нас бе извършена през 2018 година, по разпореждане на тогавашния премиер Бойко Борисов. Тогава се установи, че голяма част от тези обекти нямат ясна собственост. Други нямат Акт 16 и са в плачевно състояние. Решението на тези проблеми е в ръцете на областната управа, главния архитект и кмет. Тогава беше създадена и междуведомствена комисия, която трябваше да реши кои скривалища могат да се реновират, кои трябва да се поддържат и кои трябва да бъдат напълно запечатани. Резултатът от работата на тази комисия остана неясен.

shumenonline.bg