Малко над 73% от жителите в Търговищко смятат, че са здрави

73.1% от жителите на област Търговище са оценили здравето си като добро и много добро. Това съобщават от регионалната статистика, данните са към 7 септември 2021 година. По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Най-голям е броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 47 626 (52.7%), следвани от много добро – 18 464 (20.4%), и задоволително – 17 108 (18.9%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 3 908 и 671 души, или 4.3 и 0.7%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 916 (1.0%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 716, или 1.9% от отговорилите лица.

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (76.3%) в сравнение с жените (70.1%).

Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 – 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 95.6% от момчетата и на 95.9% от момичетата. С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 46.0% от мъжете и 38.2% от жените. Задоволително е то за 39.4% от мъжете и 44.2% от жените.

Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве в областта. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (68.9%). Като задоволително оценяват здравето си 21.8% от самоопределилите се като българи, а 5.3% – като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.4%) или не желаят да отговорят на въпроса (2.6%).

Възрастта е определяща по отношение на разпределението на лицата с ограничения. Сред децата на възраст до 14 години 1.5% са били ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем, а 91.1% не са имали ограничения през последните шести повече месеца. С увеличаване на възрастта делът на лицата с ограничение нараства до 9.0% във – възрастовата група 45 – 64 години и 20.1% сред най-възрастните на 65 и повече години.

Призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 8 805 лица. От тях 329 са деца, а 8 476 са лицата на възраст 16 и повече навършени години.

Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане най-голям е броят и съответно относителният дял на лицата в групата от 50 до 70% – 3 204, или 37.8% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос. Следва групата от 71 до 90%, в която се отнасят 2 972 лица, или 35.1%. Групата с най-тежки увреждания – над 90%, включва 1 603 лица на възраст 16 и повече години, или 18.9% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 697, или 8.2%.

Разпределението на децата по степен на увреждане показва, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% вид и степен на увреждане – 136, или 41.3% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% – 103 деца, или 31.3%. С най-тежки увреждания – над 90%, са 68 деца, или 20.7%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% вид и степен на увреждане – 22, или 6.7%.

Сред лицата на възраст 16 и повече години в област Търговище в зависимост от етническата група, към която се самоопределят, най-висок е интензитетът за ромската етническа група – 120 на 1 000 са лица с увреждания. Сред българите на 1 000 души от населението на възраст 16 и повече години за 104 са установени увреждания. При турците  този показател е 103 на 1 000 души от населението на тази възраст.

Стойността на коефициента за лицата, самоопределили се към други етнически групи – 79 на 1 000 души.

При децата най-висок е коефициентът на разпространение на уврежданията за българската етническа група – 27 на 1 000 деца са с увреждания. Сред децата от ромския етнос интензитетът е 23 на 1 000, като стойността му е по-ниска от този за турската етническа група (21 на 1 000).

Към 7 септември 2021 г. лицата с призната трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане сред никога не посещавалите училище за децата са (286 на 1 000), а за лицата на възраст 16 и повече години (454 на 1 000). Сред населението с незавършено начално образование на 1 000 души над 16 години 187 са с увреждания, а при децата – 30.

Много по-нисък е интензитетът на хората с увреждания, сред населението, което има по-висока степен на завършено образование. На 1 000 лица на възраст 16 и повече години със средно образование 95 имат намалена работоспособност/степен на увреждане. Най-ниско е равнището на този показател за лицата, които имат висше образование – 68 лица с увреждания на 1 000 души от висшистите сред населението на възраст 16 и повече години.

shumenonline.bg