Разказ на пожарникар от Шумен, спасявал хора в Турция

Главен инспектор Росен Борисов, началник сектор „ Превантивна и контролна дейност“ при РДПБЗН- Шумен е един от ангелите, спасявал хора в Антакия, Турция след опустошителното земетресение.

„Първото нещо, което трябваше да направим беше да помогнем за доставянето на хуманитарната помощ, изпратена от БЧК. Ние сменихме екипа, не сме първи екип там на място. Предадоха ни техниката- техните два специални автомобила на Столична община. С тях и един микробус, осигурен от АФАД реално пътувахме за Антакия“, разказва спасителят.

До Антакия пожарникарят пътувал с екип на Столична община. Полетът бил до Адана, локацията – Антакия, където пристигнал на 11 февруари.

Пътуването било изключително тежко заради големия трафик – много товарни автомобили, доставящи хуманитарна помощ, лошата инфраструктура, която била разрушена след земетресението.

„Пътувахме близо седем часа на разстояние 200 км. Там, където имаше пропадания, отстрани имаше направен като дублиращ път. Влизаш, заобикаляш участъка и продължаваш. Почти навсякъде вече го бяха ремонтирали – със земни насипи, и се минаваше, макар и по-бавно. В Адана нещата си изглеждаха напълно нормално, нямаше нищо притеснително. Доста малко бяха сградите, които бяха повредени. Но слизайки надолу, на юг, 50 км преди Антакия, не помня името на населеното място, но помня всяка втора къща беше разрушена. Хората почти всички бяха седнали на столове, запалили по един огън, и се топлеха. Спяха на столове, завити с одеяла. Нямаше хора по къщите“, описва ужасяващата картина спасителят.

В Антакия токът е спрян, няма вода, газ- нищо. Всички хора  са по улиците.

„Нямаше време да си правим лагер като пристигнахме. Около 01:30 часа отидохме на работно място. Работихме до около 5 сутринта. В тази част, в този квартал 80% от сградите бяха на земята. Малко бяха прави, но пък бяха с нарушена конструкция – настрани, напукани стени, колони, паднали по няколко етажа. Колегите от Столична община имат много хубава техника за откриване на живи хора, улавят вибрации по конструкция. Един човек от местните жители ни помагаше. Когато издирвахме живо хора работата в радиус от около 200 метра се спираше. Всички, които работят спират, защото всяка във всяка сграда, която беше около нас се работеше. Гасят се двигатели на автомобили, спират се генератори. Пълна тишина, защото този уред улавя всякаква вибрация. Тогава един от местните започва да вика на турски език: “ Има ли някой, ние сме спасители, ако ни чуваш почукай“. Това нещо се повтаря няколко пъти. Всички мълчат, уредът се поставя вътре в сградата на чиста бетонна плоча, за да се усети всяка вибрация и всички мълчат. Налагаше се да си разчистваме места. Още по-опасно… първата сграда, на която отидохме тя беше толкова наклонена, във всеки един момент можеше цялата да се срути върху нас, и вътре ако се влезе, и отстрани“, допълва разказа си Борисов.

Спасителните екипи работели с техника за разкъртване, за пробиване на отвори в бетонни плочи, хидравлични инструменти, разпъвачи електрически, осветление осигурявахме на работната площадка генератори за ток.

„След като прослушахме сградата, на първия обект нямаше,  никой един екип от местните  с помощта на дрон се опита да изследва сградата, защото беше прекалено опасно да се влиза. Съдействахме да разчистим да осветим. След това отидохме до пожарната. Сградата беше се съборила върху пожарните автомобили и отпред на всеки 10 метра запален огън.. .всеки гори каквото има и каквото може. Далече от сградите паркирахме автомобилите и поспахме два часа, докато стане светло в колите,  и в 7 сутринта продължихме“, не спира разказа си спасителя.

„Търсихме място за базов лагер. Накрая имахме късмет да видим как полицаите си правят лагер. Местната полиция беше предвидила да има масирано полицейско присъствие когато спасителите си тръгнат, патрули охраняват града.  Те си подготвиха този огромен лагер, Изключително сме им благодарни, защото две от техните палатки ги преотстъпиха на нас. Нямаше нищо друго… вода, санитарни помещения. Те ни носиха храна.

Втората сграда, на която ни предстоеше работа беше извън центъра, квартал с изцяло ниски сгради, по-малко засегнат, не като в първия. В центъра всички сгради бяха на една купчина.. Отидохме на една пететажна жилищна сграда, от която вече бяха спасили четири човека. В сградата са живеели 60. Бяха извадени 10- четирима живи и шест починали. Там ми направи впечатление- започваме работа на 6 ден вечерта. Дойде една възрастна жена, едва вървеше, счупи си хляба на две и подаде на колежката от Пловдив. Казахме, че няма нужда, но тя каза „Самият факт, че вие сте тук ни успокоява“. 

Имаше много тежък момент. Момчето, което беше с нас, което помагаше да призоваваше и викаше да търсим оцелели хора в сградата беше почти без глас. Беше 18-20-годишен. Опита се да каже какво става, разплака се, едва си довърши изречението. Разказа, че е загубил приятелката си в тази сграда. Тук някъде били и родителите й. . Там започнахме да помагаме. Хората искаха ако не могат да бъдат спасени живи техни близки, поне да си погребат близките. Стояха отстрани хората и чакаха с надеждата жив или мъртъв да бъде намерен техният близък. Извадихме няколко починали … Трябваше да се работи много внимателно.

Ходихме в една огромна  сграда, в която по данни на местното население са живеели около 1000 души. Това беше луксозен комплекс, и  от тези 1000 души само 300 са извадени – живи и мъртви. Там видях момче от България, търсиха сестра му. Самите те казваха, че строителите майсторите правили неща, с които нарушават качеството на бетона- като го разреждат с вода“, споделя пожарникаря.

За съжаление тяхната група не успяла да намери и да спаси жив човек. Шансът да намериш оцелели е по-малък, отколкото в началото.

„Няма да забравя как този град беше почти целия сринат на земята и всички хора които са пострадали не спираха да ни благодарят да правят всичко за нас, да ни дават половината от залъка си. Фактът, че наистина сме им вдъхнали надежда на тези хора сме помогнали поне с малко…Помня колко благодарни ни бяха хората, когато им нарязахме дърва, с които да се стоплят. На пръв поглед нещо съвсем елементарно, а за тях е толкова много.

В такъв момент не се сещаш за собствения си живот , отколкото за близките си. Повечето хора бяха млади, особено като видиш едно малко детенце в този квартал, в който бяхме, и се сещам за моите деца… Страхът в такава ситуация е важен, защото те пази жив, но никой от колегите не сме се подали на страха, че да ни пречи да си свършим работата. Нещата трябва да се правят с умерен риск.

През 2021 година ходихме на занятия в Турция, на Текирда. Там сценарият беше земетресение, над 7 по Рихтер, там бях в състава на българския модул за издирване и спасяване с градска среда. Всички процедури, стъпки и дейности сме ги проигравали. Обаче реалната ситуация с всичката обстановка няма нищо общо с тренировката. Тези неща оставят в съзнанието до края на живота.. Надявам се, и се моля никога да не се случва…Но винаги ще помагам – когато и с каквото е необходимо“, завършва покъртителния си разказ спасителят.

shumenonline.bg