Две суперлуния през август, първото ще бъде тази вечер

Август 2023 година е един от редките месеци, през който ще се случат две пълнолуния. В такива случаи второто пълнолуние се нарича Синя Луна, като наименованието няма нищо общо с видимия цвят на Луната, съобщи за shumenonline.bg Пенчо Маркишки от ИА с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Моментите на двете пълнолуния ще бъдат близки до моментите на перигеите на Луната, което означава, че двете пълнолуния през август ще бъдат също и суперлуния, подчертава физикът от БАН.

Пълнолунията през август са суперлуния, защото първото от тях – на 1 август в 21:31 ч. българско време ще предхожда с 8 часа и 22 минути лунния перигей на 2 август в 05:53 ч. Второто пълнолуние на 31 август в 04:35 ч. ще настъпи 12 часа и 43 минути след перигея на 30 август в 15:52 ч. Това второ суперлуние се явява също и Синя Луна, тъй като се случва в рамките на същия месец.

Супер Луна (перигейна сизигия в системата Земя–Луна–Слънце) имаме при близки във времето пълнолуние (или новолуние) и перигей, т.е. когато Луната се приближава най-много до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита. Времето между две последователни преминавания на Луната през перигея е средно 27.55455 дни – т.нар. аномалистичен месец. Времето между две последователни едноименни лунни фази (например от пълнолуние – до следващото пълнолуние) е средно 29.53059 дни – синодичен месец. Разликата между двата типа месеци се натрупва във времето и води до съвпадение на пълнолуние с перигей веднъж на близо 411.8 дни, разяснява Пенчо Маркишки. Въпреки този дълъг интервал, на практика всички пълнолуния, случващи се при разстояния Земя-Луна по-малки от 360 000 km, се обявяват като суперлуния (Супер Луна). Поради това в годината могат да бъдат обявени две или три съседни пълнолуния като суперлуния. Суперлунията при близки във времето новолуние и перигей не могат да се наблюдават, поради което обикновено не се обявяват. При суперлуние, с невъоръжено око не е възможно да се отчете разлика във видимия диаметър на Луната. Тогава той е с близо 7% по-голям от случая, когато нашият естествен спътник е на средно разстояние от Земята (на 384 403 km). При суперлуние Луната е с яркост около 16% по-висока от средната, но тъй като няма с какво да сравним тази повишена яркост, не можем да оценим разликата визуално.

При близки във времето пълнолуние (или новолуние) и апогей говорим за явлението Микро Луна (микролуние). Тогава нашият естествен спътник е най-далеч от Земята и затова е с най-малък ъглов диаметър.

За споменатото по-горе явление Синя Луна говорим в два случая: 1. Когато в началото и в края на някой календарен месец настъпват пълнолуния (както ще бъде сега през август). Това значи, че лунният синодичен месец, траещ 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди (29.53059 дни средно) се побира изцяло в някой от календарните месеци; 2. Ако в някой от годишните сезони настъпват четири пълнолуния, то третото от тях се нарича Синя Луна. Аналогично с казаното по-горе, ако вместо пълнолуния, имаме две новолуния в началото и в края на някой календарен месец, от известно време (от 2016 г.) в някои медии второто новолуние се обявява като Черна Луна (Black Moon). При четири новолуния в някой от годишните сезони, третото от тях също се обявява за Черна Луна. Ясно е, че явленията Синя и Черна Луна нямат нищо общо с видимия цвят на Луната. Трябва обаче да се прави разлика от редките случаи, когато поради инжектиран прах или сажди високо в атмосферата – при горски пожари или след вулканични изригвания, Луната изглежда леко синееща. Това се случва когато вдигнатите прахови частици са с приблизително еднакви размери – малко по-големи от дължината на вълната на червената светлина (тя е с λ около 0.7 микрона).

Мнозина знаят, че Луната обикаля около Земята по елиптична орбита, като веднъж, а понякога и два пъти месечно тя се приближава най-много до Земята – в перигей, на разстояние около 356 565 km. Близо две седмици преди или след перигея Луната е най-далеч по своята орбита от Земята – в апогей, на разстояние около 405 696 km. По-малко известно е обаче, че лунната орбита си променя ексцентричността в известни граници, т.е. посочените разстояния Земя-Луна при перигей и апогей се променят. През август 2023 г. лунната орбита ще бъде с най-голяма ексцентричност за тази година. При перигея на 2 август в 05:53 ч. разстоянието до Луната ще бъде 357 309 km, а при перигея на 30 август в 15:52 ч. разстоянието ще е 357 181 km. По-близък перигей тази година имаше само един – на 21 януари в 20:59 ч., с разстояние до Луната 356 569 km. Но на 16 август в 11:56 ч. ще настъпи най-далечният апогей не само за тази година, но и от март 2020 г. насам. Тогава Луната ще се отдалечи от Земята на 406 630 km. Освен това този апогей ще бъде близък до момента на новолунието на 16 август в 12:38 ч., което означава, че тогава ще има микролуние при новолуние (т.е. недостъпно за наблюдение). През следващите месеци ексцентричността на лунната орбита ще намалее – апогеите ще станат по-близки от този на 16 август, а перигеите ще станат по-далечни от посочените два на 2 и 30 август.

shumenonline.bg