На хоризонта е най-новата комета Нишимура, открита е преди месец

На хоризонта е кометата C/2023 P1 (Nishimura), открита съвсем скоро – на 12 август 2023 г. от японският любител астроном Хидео Нишимура (Hideo Nishimura). На датата на откритието кометата е била в съзвездието Близнаци, немного южно от звездата Мекбуда от същото съзвездие. Новооткритата комета ще премине най-близо до Земята на 12 септември 2023 – на 125.4 млн. km от нас, а на 18 септември тя ще премине през своя перихелий – през най-близката до Слънцето точка от своята орбита – на 33.6 млн. km от централното ни светило, информира Пенчо Маркишки, физик в ИА с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

Западната част на небето на 14 септември 2023 в 20:40 ч. за наблюдател от района на София и видимият път на P1 (Nishimura) от 13 до 21 септември 2023. Позициите на кометата са отбелязани през 1 ден, във формат месец-дата (mm-dd)

Предстоят два периода, през които ще можем да проследим най-атрактивната част от пътя на кометата, но и през двата периода тя ще бъде видимо близо до Слънцето, което ще затруднява наблюденията ѝ, обяснява физикът. Първият период ще започне около 5 септември, когато P1 (Nishimura) ще бъде видима все така в края на нощите, ниско на изток – скоро навлязла в съзвездието Лъв. Тогава нейната яркост ще бъде около 6-а видима звездна величина и ще бъде лесно забележима с бинокъл. Теоретично би следвало тогава да можем да я видим и с невъоръжено око, но предвид нейната малка височина над хоризонта, това ще е невъзможно.

От географските ширини на България P1 (Nishimura) ще може да се наблюдава рано сутрин до 12 септември, като дотогава яркостта ѝ бързо ще се повишава. В последната сутрин на този период – на 12 септември, кометата ще изгрее близо 1 час преди Слънцето – в 05:52 ч. за София. Тогава се очаква тя да бъде вече с яркост около 2.7-ма видима звездна величина – повече от средно ярка звезда, гледана с невъоръжено око. Въпреки това на същата сутрин ще можем да зърнем кометата съвсем за кратко – до настъпването на зората малко по-късно. Ако евентуално от кометното ядро се изхвърли повече прах и се формира по-ярка прахова опашка, ще можем да видим P1 (Nishimura) и на 13 септември сутринта, когато тя ще изгрее 52 минути преди Слънцето (в 06:12 ч. за София) – вече в развиделяващото се на изток небе. Вероятността за такова успешно наблюдение обаче е малка.

Нужно е да потърсим тъмно наблюдателно място с нисък източен хоризонт, като въпреки добрите прогнози за яркостта, бинокълът ще остане препоръчителен наш помощник.

От 14 септември C/2023 P1 (Nishimura) ще започне да се наблюдава вечер, ниско на запад, с яркост около 2-ра звездна величина, а може би дори по-ярка. Тогава Нкометата ще залезе близо 1 час след залез-слънце – в 20:40 ч. за района на София. През следващите няколко вечери тя ще се наблюдава все така трудно в съзвездието Дева. Този период на вечерна видимост няма да продължи дълго. За нашите географски ширини, на всяка следваща вечер кометата ще е отместена видимо наляво по хоризонта – към юг, което няма да доведе до закъснения на нейните залези след слънчевите и с това – до подобряване на условията за нейното наблюдение. На 17 септември вечерта P1 (Nishimura) ще бъде на 22° вдясно от тънкия сърп на Луната (7% осветен лунен диск), което ще бъде удобен ориентир за бързото ѝ откриване – съвсем ниско над западния хоризонт в напредналия полумрак.

Във вечерите на 21 и 22 септември P1 (Nishimura) ще бъде на около 4° вдясно от Марс, но тогава тя ще залязва само 40 минути след Слънцето и това ще направи наблюдението ѝ невъзможно.

От разгледаните случаи и особено от описанието на втория период става ясно, че условията на видимост на една комета около датата на нейния перихелий силно зависят от ъгъла, който сключва видимата траектория на тази комета с хоризонта на наблюдателя. Логично този ъгъл силно зависи от географската ширина, на която се намира наблюдателя. Затова една прогноза за условията на наблюдение на обекта би била полезна само ако се знае за каква географска ширина е изготвена тя. В този смисъл разпространяването на информация по медиите относно условията, при които ще се наблюдават различни астрономически явления, без да се споменава за кои географски райони са валидни те, е некоректно, макар често практикувано.

Но как опитният откривател на кометата Хидео Нишимура е успял да изпревари роботизираните телескопи, които автоматично претърсват небето всяка нощ, откривайки така немалко нови комети и астероиди? Знаем, че Слънцето се движи по еклиптиката на фона на зодиакалните съзвездия с около 1° на денонощие, в посока от запад към изток. Но поради неговото сияние, една неголяма част от небето остава недостъпна за роботизираните телескопи. Трябва да измине близо месец докато Слънцето се отмести достатъчно на изток, за да може тази област отново да стане достъпна за автоматично претърсване, което може да се извърши от телескопите в края на наблюдателната нощ. Точно това правят и любителите астрономи – търсачи на комети. Те оглеждат или фотографират небето ниско над източния хоризонт в последните часове на нощта и така се надпреварват с роботизираните телескопи, които ще претърсят същата област вероятно още на следващата сутрин. Тази малка преднина за любителите в случая се оказала печеливша. Рано сутринта на 12 август Хидео Нишимура е фотографирал област в съзвездието Близнаци, обектите в която на същата дата изгряват близо 2.5 часа преди появата на Слънцето. Там се е оказала и новата комета, която вече била достатъчно ярка, за да бъде забелязана в заснетите кадри.

shumenonline.bg