Симфониета Шумен отбелязва 126 години от рождението на Панчо Владигеров с тържествен концерт

С тържествен концерт Симфониета Шумен ще отбележи 126 години от рождението на своя бележит съгражданин – най-големият български композитор, музикант, диригент и педагог Панчо Владигеров. Концерътът ще се състои на 13 март от 18:35 ч. в зала „Проф. Венета Вичева“.

Гост-солист ще бъде виртуозния български пианист Георги Черкин, а на диригентския пулт ще застане маестро Славил Димитров. Публиката ще чуе „Класично и романтично“, „Миниатюри Шумен“ и популярния Концерт за пиано и оркестър No. 3 – едно от най-впечатляващите произведения на Панчо Владигеров. Написан специално за откриването на зала „България“ в София, той е изпълнен за първи път на 9 октомври 1937 г. от Българската филхармония към Народната опера с диригент Цанко Цанков, солист е самият композитор. Второто му изпълнение е няколко дни след това в Букурещ. Третият клавирен концерт е ярък пример за уникалния стил на композитора, който съчетава европейската романтична традиция с богатите ритми и мелодии на българския фолклор. Концертът е триумф на виртуозността и емоционалната дълбочина, представяйки пианото като инструмент с необятни изразни възможности. Този концерт остава сред най-знаковите творби в класическия репертоар и до днес вдъхновява изпълнители и слушатели по цял свят.

Билети: Онлайн: в сайта на Симфониета Шумен или в мрежата на entase.com

Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария. Има брат близнак Любен Владигеров, известен цигулар. Майка им Елиза Пастернак-Владигерова, лекар гинеколог, е роднина на писателя Борис Пастернак. Баща им Харалан Владигеров е юрист, доктор по право.

Владигеров е представител на така наречено „второ поколение” български композитори. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика” (1933 г.), също и на редица жанрове в българската музика и на българската композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни български композитори. Негови ученици са световноизвестните пианисти Алексис Вайсенберг и Милчо Левиев.

Свири на пиано и композира от най-ранна възраст. Още десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му, през 1912 г. заминава с майка си и брат си за Берлин, където учи композиция в Академичното висше училище за музика, теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт. Завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920 г.).

За свои творби получава двукратно „Менделсонова премия” на академията (1918 г. и 1920 г.). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на Макс Райнхард ­ Берлин (1920 – 1932 г.), пише музика за негови постановки. Панчо Владигеров разгръща активна концертна дейност в редица европейски градове. В периода от 1936 до 1942 г. той е представител за България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. До 1932 г. той живее и твори в Германия и далече от родината той създава ярки народностни произведения, които със своите качества, звучност и модерна изразност привличат вниманието на европейската музикална общественост. През 1932 г. се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в Националната музикална академия, която днес носи неговото име.

Автор е на многобройни произведения в различни жанрове: опера, балет, симфонична музика, 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски транскрипции на инструментални пиеси за различни инструменти със съпровод на пиано; над 50 концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народен театър ­ София и др.

Неговата рапсодия „Вардар” е първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност.

Разпространението на Владигеровото творчество по света започва от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от виенското „Универсал едисион” и на грамофонни плочи от „Дойче грамофон” (Берлин) и се изпълняват многократно из цяла Европа и САЩ.

През 1969 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет  „Готфрид фон Хердер” за принос в европейското културно наследство. На негово име се провежда Международен конкурс за пианисти и цигулари в България.

Десетилетия отдава на активна педагогическа дейност като професор по композиция и пиано в Музикалната академия в София. Възпитава цяло поколение млади композитори.

През целия си живот Панчо Владигеров многократно е удостояван с високи отличия от държавните институции както на Царство България, така и на Народна република България. Той е носител на Царския орден „Св. Александър” V степен, връчен му от Н.В. цар Борис III, а след политическите промени в България през 1944 г. Владигеров е носител два пъти на най-високо отличие в областта на културата „Димитровска награда”, на ордените: „Св. св. Кирил и Методий” І степен, „Народна република България” І степен, „Георги Димитров”, „За гражданска заслуга” III степен, както и на званието „Народен артист” и на сребърен медал „За наука и изкуство”. Почетен гражданин е на София, Варна, Шумен и Габрово.

Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си и запазва положението си на уважаван композитор, пианист и диригент. Умира на 8 септември 1978 г. в София.

shumenonline.bg