Сито за милиони /част 1/

Близо половин век четири поколения шуменци живеят с надеждата, че някой ден от чешмите им ще потече пречистена вода. А, докато чакат и плащат не малка цена за доставяната им „условно чиста“ вода, се сменят десетки правителства.

Основният водоизточник, от който Шумен и още два града – Велики Преслав и Търговище се водоснабдяват, е язовир „Тича“. Водоемът е построен през 70-те години на миналия век от Министерството на земеделието с цел да се осигури вода за напояване на земеделски земи, като в баланса му е предвидено да се подава и определен обем вода за промишлено водоснабдяване в района на Шумен. Тъй като още в края на 70-те и началото на 80-те години населението в трите града, изпитва остра нужда от вода за питейно-битово водоснабдяване, Министерският съвет взима решение, водите му временно да се ползват за питейно-битово водоснабдяване. Тогавашното министерство на народното здраве с писмо изх. № 24-41-123/23.11.1981 г. дава съгласието си да се ползва вода за питейно битово водоснабдяване за Шумен без изградена пречиствателна станция. В писмото на МНЗ е залегнало изискване за изработване на съответните проектни документации с оглед на изграждане на пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ). Така от ноември 1981 г. е в сила временното разрешително за ползване на водите на язовир „Тича“ за питейни нужди. 

В доклад на Община Шумен, изготвен от д-р инж. Иван Йонков, зам.-кмет по УТСЕ на Община Шумен и инж. Светлозар Дамянов, управител на ВиК-Шумен, и внесен от бившия кмет на Шумен Красимир Костов, се посочва, че водоподаването от язовира се извършва без пречистване, само с обеззаразяване – дезинфекция с хлор-газ. Предложено е в спешен порядък през 2015 г. да се осигури финансиране за работен проект на ПСПВ в размер на 450 хил. лв. и още 450 хил. лв. за работен проект за рехабилитация на довеждащия водопровод от я. „Тича“

Проблеми при подаването на водните количества от язовира се наблюдавали и тогава, най-вече при пролетно „цъфтене“ на водата, когато се увеличава количеството на планктона при рязко затопляне на времето, а при вливане на големи количества вода с много висока мътност при проливни валежи и снеготопене, се наблюдава отклонение по показател „мътност” от обичайната стойност. Поради влошения показател „мътност“ през годините РЗИ Шумен, многократно е налагала временно ограничение за ползването на водата от потребителите за питейни нужди.

И тъй като язовир ”Тича” не е построен за подаване на вода за питейно-битови нужди, то той е пуснат в експлоатация без изградена пречиствателна станция. В продължение на много години са правени предложения и искания до различни институции за отпускане на средства за проектиране и изграждане на ПСПВ от яз. „Тича”, но поради липса на осигурени средства за проектиране и изграждане на ПСПВ,
водата за питейно-битови нужди се подава повече от четиридесет години без съответното пречистване.

Така до 11 март 2025 година, когато след години писане на проекти, търсене на средства, разговори и обещания от всеки следващ министър, спиране на проекта на няколко пъти и три години закъснение на строителството, без официалности и лентички Пречиствателната станция за питейни води в Шумен заработи. Новината, че съгражданите му вече пият чиста вода, обяви съвсем неочаквано министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Министерската визита в Шумен бе подадена от пресцентъра на МРРБ като „инспекция“.

Пред журналисти той даде кратка изнесена пресконференция, като увери, че водата в Шумен вече отговаря на всички показатели за годност.

Минути след ненадейно съобщената новина, редакцията на shumenonline.bg  зададе десетки въпроси до МРРБ.

На кой режим Пречиствателната станция за питейни води в Шумен работи и пречиства водата на шуменци? Кога се сменят режимите на работа на станцията? Как ще се определя кога на какъв режим да работи? Ще бъдат ли уведомявани гражданите на Шумен за смяната на режим на работа на пречиствателната станция? Водоемите и водопреносната мрежа промити ли са преди да бъде въведена в експлоатация пречиствателната станция? Има ли взети проби преди и след пускането на съоръжението, от които да става ясно колко се е подобрило качеството на водата? Допустимо ли е след като е въведена в експлоатация да има замътняване на водата? Това са само част от тях.

Въпреки обещанията на министъра да даде отговор на безброй отправени до повереното му министерство питания до днес – 4 април от МРРБ не сметнаха за важно да дадат бърз отговор на въпроси, които касаят  83 000 дyши oт Шyмeн, Бeлoĸoпитoвo, Дибич и Πaнaйoт Boлoв. Същите тези жители на община Шумен, които години наред живеят с надежда и търпеливо чакат от чешмите им да потече вода годна за консумация. И нещо повече, цял живот плащат висока цена за иначе „условно чиста“ или както я наричат шуменци „поливна вода“.

Повод за питането ни е и обезпокоителната липса на каквато и да е информация относно технологията на пречистване на съоръжението и извадената от проекта СКАДА, помпи и зониране, което според редакцията ни поставя под съмнение 100 процентовата ефективност на станцията.

На пресконференция в края на декември 2024 година управителят на ВиК Шумен Иван Пушкаров отговори положително на зададените от нас въпроси дали пречиствателното съоръжение ще може да сработи със старата помпена станция и да пречиства водата.

На скромното откриване обаче той вметна, че „може да се каже“, но отново увери, че пречки да работи няма.

Въпреки вложените по европроекта над 100 млн. лв. за изграждане на пречиствателна станция и нов водопровод, две седмици след въвеждането в експлоатация на ПСПВ от чешмите в Шумен отново потече мътна вода. А група общински съветници в Шумен излязоха с декларация. В нея те настояват управителят на ВиК Шумен Иван Пушкаров да излезе и да даде обяснение, защо след направени милиони левове инвестиции във водния сектор, водата от чешмите им продължава да е мътна. Местните парламентаристи се усъмниха в изправността на съоръжението. От ВиК и РЗИ пазят гробно мълчание. В пълно неведение е и кметът на Шумен проф. Христо Христов, но призна, че старият водопровод продължава да работи. За него Ви разказахме в друга наша публикация.

Шумен още плаща загубите по стария водопровод

Обърнахме се с въпроси и към здравните власти в Шумен. В разумен срок получихме обяснението на РЗИ, което обаче не дава отговор на нито един зададен от нас въпрос.  Поради което останахме с впечатление, че РЗИ Шумен не само, че не знае на кой режим работи станцията, но и никой не ги уведомява за смяната им.

„След въвеждане в експлоатация на Пречиствателната станция за питейни води за водоснабдителна система Шумен, РЗИ – Шумен взе контролни проби питейна вода на 10.03.2025 г. от 11 пункта, разположени в зона на водоснабдяване язовир „Тича“. Съгласно лабораторните резултати стойностите на показател „мътност“ бяха приемливи за потребителите и РЗИ – Шумен информира населението, че водата от централното водоснабдяване на населените места (гр. Шумен, гр. В. Преслав, с. П. Волово, с. Белокопитово и с. Дибич), получаващи вода от язовир „Тича“ може да се ползва без ограничение. От 10.03.2025 г. до момента не са констатирани несъответствия по показател „мътност“ в пробите вода взети от различни мониторингови пунктове при крана на потребителя в гр. Шумен“, посочват от здравната инспекция.

В поредно наше запитване до МРРБ направихме искане по Закона за достъп до обществена информация да ни бъде предоставена технологията на пречистване. Такава все още не сме получили. Редакцията ни се сдоби с нея по неофициален път. Работният проект е на ДЗЗД ЕС-ЕН-Билд,

Технология на пречистване

От обяснителната записка към инвестиционния проект за Пречиствателната станция за питейни води на Шумен разбираме, че управлението и контролът на съоръжението се осъществява с мобилни операторски таблети, с които разполага целият оперативен персонал. Таблетите осигуряват необходимата информация на територията на цялата ПСПВ. За нуждите на човеко-машинният интерфейс е предвидена SCADA система в централният диспечерски пункт (ЦДП), разположен в Административната сграда на ПСПВ.

Технологията на пречистване била най-съвременната. Но имала недостатък – не разполагала с екстри като озониране и овкусяване.

Суровата вода от язовир „Тича“ се препомпва към ПСПВ от Помпена станция „1300“ /ПС/ и постъпва в ПСПВ през входна кранова шахта. Съоръжението работи на два режима на работа – нормален 450 l/s  и форсиран 600 l/s. 

При нормален режим на работа има две сита, всяко от които пречиства 50% от общото количество. Двете сита пречистват до 225 литра в секунда. Ако е необходимо да преминава по-голямо количество вода за единица време, се включва форсираният режим. Добавят се изкуствени добавки реагенти – коагулант и флокулант, които ускоряват процеса на пречистване. Дали този форсиран режим на пречистване би довел до поскъпване на водата, може да каже само управителят на ВиК Шумен. Той обаче се затруднява да дава отговори на неудобни въпроси.

Технологичната схема на ПСПВ е разработена така, че да позволява гъвкавост при работа и да може да покрива максимално широк спектър от работни режими, които са общо 5 на брой. Тези режими на работа на ПСПВ се сменят дистанционно само с едно копче от таблет или телефон. Така станцията може да се управлява от всяка една точка.

Технологичен режим 1

Обработката на суровата вода става чрез макро- и микросита и филтрация през бързи пясъчни филтри. Този режим на работа е приложим при по-ниска мътност на постъпващата сурова вода /от 10÷15 NTU/ и наличие на планктон. Водата се обработва чрез решетки, макросита и микросита, смесители, бързи пясъчни филтри, като на края се дизенфекцира.

Технологичен режим 2

Обработката на суровата вода става само чрез макро и микросита. Този технологичен режим на работа е приложим, когато качествата на питейната вода не отговарят единствено по отношение на изискванията за
съдържанието на планктон. Суровата вода се пречиства с решетки, макро и микросита, след което се извършва дезинфекция.

Технологичен режим 3

При този режим на работа обработката на сурова вода става чрез филтриране в бързи пясъчни филтри. Тази технология е приложима при по-ниска мътност /от 10÷15 NTU/ на постъпващата сурова вода и ниско съдържание на планктон. Обработката става чрез решетки, макросита, смесители, бързи пясъчни филтри и завършва с дезинфекция.

Технологичен режим 4 извършва се само дезинфекция на суровата вода. Този технологичен режим на работа е приложим, когато качеството на суровата вода отговаря на изискванията на Наредба № 9/2001 г., без никаква обработка.

Важно е обаче да се подложи на дезинфекция, за да се осигурят микробиологичните показатели на водата и да се предотврати възможността за влошаване на качествата й по пътя до консуматора (в резултат на вторично замърсяване, в следствие на аварии по водопроводната мрежа и др.).

Технологичен режим 5 представлява байпасиране на ПСПВ или авариен. При необходимост е възможно работата на станцията да се преустанови и да се подава сурова вода директно към мрежата. С други думи казано, водата просто заобикаля станцията.

При по-високо съдържание на суспендирани и колоидни частици във водата т. е. несъответствие по показател мътност в суровата вода се добавя реагент. Така при условия, осигуряващи директна коагулация, водата се пречиства посредством бързи пясъчни филтри от кварцов пясък с едрина нa зърната 0,8 до1,4 mm. Във филтърните клетки е разположена и дренажна система тип „Джонсън“ за по-добро отвеждане на филтрираната вода.

Защо няма достъпна за гражданите ежедневна онлайн информация за това на кой режим е пуснато да работи пречиствателното съоръжение, остава загадка.

Датчиците за ниво, налягане, температура, рН, мътност подават непрекъсната информация към таблетите, като при отклонение от зададените гранични нива се генерират аларми към операторския персонал. Всички дебитомери подават непрекъснат сигнал за измерения дебит и сумарното водно количество като всичко това се визуализира на таблетите. Системи за управление подават сигнали за нормална работа и авария в съоръжението, които също се  визуализират с текстово съобщение на български език.

Обръщаме внимание, че в обяснителната записка към инвестиционния проект е заложена нова Помпена станция „1300“ с нови помпи и SCADA. Припомняме, че същата изпадна от проекта поради липсата на финансиране. 

Пускат пречиствателната станция през април, но без мониторинг на ВиК мрежата

Според документа новата Помпена станция трябва да работи на два режима за автоматично регулиране на входния дебит към ПСПВ. Единият чрез изменение на оборотите на помпените агрегати в „ПС 1300“, който е основен, и вторият – чрез спирателен кран.

При основния режим операторът на станция задава стойност за желан входен дебит, която чрез безжична (GPRS) комуникационна връзка се предава към автономната SCADA система за управление на „ПС 1300“, каквато както казахме няма. Системата регулира така оборотите и броят работещи помпи в „ПС 1300“, че измереният дебит Qвх на вход ПСПВ да е винаги в границите Qвх.зад – 5 % ≤ Qвх ≤Qвх.зад + 5 %.

Измерената стойност на входния дебит се предава непрекъснато от SCADA системата на ПСПВ към SCADA системата на „ПС 1300“, каквато нямаме, чрез безжична комуникационна връзка и служи за регулиране на оборотите и броят работещи помпи в „ПС 1300“.

Инфлацията изяла парите за нова помпена станция

При втория случай регулиране на входен дебит чрез спирателен кран VХ01А01, операторът на ПСПВ задава стойност за желан входен дебит Qвх.зад към ПСПВ и посредством автоматично отваряне/затваряне (дроселиране) на спирателен кран с ел. задвижка VХ01А01 този дебит се поддържа в границите Qвх.зад ± 5 %.

Стойността на измерения дебит и изходящо водно количество (FT1701,) се визуализират на SCADA, като денонощното измерено водно количество, както и трендовете с измерения изходен дебит ще се запазват на SCADA.

По-високото налягане в новите тръби води до аварии

Казано на разбираем за шуменеца език старите помпите не подлежат на такъв тип ъпгрейдване, защото са проектирани с по-голяма мощност, съответно по-голямо енергопотрбление. Преди да бъде изградена ПСПВ помпите тласкаха водата от водопровода до водоем „13 000“, който е на по-високо ниво от това на пречиствателната. Сега същите тези помпи изтласкват водата до станцията. За да се получи пълното пречистване на водата е необходим ламинарен поток, т. е. определена скорост на водата. Дали избистрителите флокулант и коагулант, с които ПСПВ работи, могат да реагират при положение, че както разбрахме, водата постъпва с по-висока скорост, никой не казва.

Осен това в цялата тази сложна система трябва да има две Скади, които да са вързани и да си „говорят“. Така, когато водата постъпва с по-висока скорост и трябва да се промени автоматично, Скадата в ПСПВ трябва да „каже“ /зададе команда/ на Скадата в „ПС 1300“ да намали помпите. На практика сега Скадата на ПСПВ не може да задава команди на Помпената станция от 1987 година какви действия трябва да извърши. Дали това се извършва ръчно в „ПС 1300“, дали човек е влязъл в ролята на Скада, който денонощно регулира оборотите на помпените агрегати в помпената станция и извършва зададеното от Скадата на ПСПВ, можем само да гадаем.

Как всички тези процеси се случват с Помпена станция от миналия век с агрегати събери чарк? Възможно ли е това да е причина станцията да не работи в пълния си капацитет? И по този въпрос всички мълчат. 

Единственото, което се знае е, че се „работи и по обновяването на Помпена станция „1300“ – това поне каза по време на скромното откриване  на съоръжението, министър Иван Иванов. Какво точно се „работи“ и кога тази работа ще стане факт, не уточни.

Потърсихме за коментар д-р инж. Иван Йонков – два мандата заместник-кмет на Шумен по строителство, екология и устройство на териториите, днес общински съветник, който е сред първите дали тласък на проекта за ПСПВ.

Пред нас той изрази становище, че водата в Шумен няма да стане по-чиста и причините затова са няколко. Ниските нива на язовир „Тича“, старият водопровод, който продължава да захранва Търговище и в същото време да тече като гевгир и не на последно място неефективната работа на старата Помпена станция.

„Според мен без тази оптимизирана помпена станция не е възможно технически да се спазва технологията на пречиствателната станция. Докато не се подменят съвременни помпи и не се приложи тази система на взаимно информирания контрол – СКАДА, този проблем няма да се реши“, категоричен е д-р инж. Йонков.

Нещо повече наложително е да се проведе целенасочена и последователна политика от страна на Министерството на околната среда и водите по отношение на управлението на водите в язовира и възстановяването на обема му от 260 млн. куб. м. Това може да стане ограничавайки до минимум оттока в руслото на река Камчия, изключване на стария водопровод и пълна забрана за използване на водите на язовира за енергодобив. По данни на инж. Йонков при пълен язовир, годишно, само от изпаренията, се губят около над 8 млн. куб. м. вода. Той цитира твърдение на бившия министър на околната среда и водите Емил Димитров, според когото, обемът на водоема е от значение.

„Не зная на какви изследвания почива твърдението на бившия екоминистър Емил Димитров – Ревизоро, но той твърди, че каквато и технология да се използва за пречистването на водата от язовира, никога няма да пием чиста вода, ако нивото му е под 190 млн. куб. м вода. Вероятно обемът има връзка с количеството планктон и с количеството, от което се взима вода за пиене. Ако вземаш от малък обем, в който е голямо количеството, т. е в 1 куб. м вода, има голямо пренасищане с планктон. Каквато и да е технологията в този случай, тя най-вероятно няма да може да пречиства. Но, ако вземаш от голям обем, на нива откъдето планктонът е силно разреден и е малко относителното му тегло, тогава ПСПВ ще го пречисти в по-голяма степен“, обясни д-р инж. Йонков.

„По този причина с инж. Дамянов предложихме още 2015 г. за сметка на МВЕЦ „МОСТА“, да се монтира отделна тръба на кота 184,5 метра и над тази кода водата за се използва за енергийни нужди. На предложението и досега не е отговорено“, допълни той.

Междувременно, за да подпомогнат работата на модерното съоръжение група съветници от Общинския съвет в Шумен предложиха да зарибят язовир „Тича“ с риба от вида тостолоб. Според съветникът Сунай Садък най-подходящият вид риба е толстолоб, тъй като на ден можел да изяде толкова фитопланктон, колкото е самото му тегло.

Припомняме, че няколко дни след пускането на новия водопровод, в средата на ноември 2024 г., да дава обяснение за калната вода и старите помпи, в Шумен дойде председателят на управителния съвет на ВиК холдинга инж. Лозко Лозев. От общо четири помпи в „ПС 1300“ се оказа, че едва кретат две, за които и без това трудно се намират части. Резервна помпа нямаше. В крайна сметка след напрегната двучасова среща с журналисти и  гневни граждани, от ВиК холдинга обещаха пари за една помпа. За броени дни „новата помпа“ бе монтирана. Тя обаче се оказа събери чарк – сглобена от части, събрани от други дружества в страната. Причината – помпената станция в Шумен е много стара и части за нея отдавна не се произвеждат. Никой така и не каза колко пари е отпуснал холдингът за „нова помпа“ и къде е тя.

При изготвянето на този материал е използвана информация от архивите на Министерски съвет, Министерство на земеделието, горите и храните, Министерство на здравеопазването, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Община Шумен, Общински съвет Шумен, Областна администрация Шумен, Обяснителна записка на идеен проект ПСПВ, изработена от ДЗЗД ЕС-ЕН-Билд, както и проведено интервюта с бившия зам.-кмет на Шумен инж. Иван Йонков.

Автор Хрисимира Милкова

shumenonline.bg