Лекарите не са виновни за смъртта на 16-годишната Йоана

Лекарите не са виновни за смъртта на 16-годишната Йоана, която бе ранена тежко в катастрофа в навечерието на Коледа през 2022 година. Три часа след зверския удар, момичето издъхна в шуменската болница. Производството бе разгледано за втори път пред Апелативния съд във Варна, след като родителите на момичето атакуваха наказателното производство с искане за допълнително разследване, заради съмнения за лекарска грешка. Този път определението на съда е окончателно.

По делото отново са проведени разпити на всички дежурни медицински специалисти – лекари, медицински сестри, санитари и шофьори. Назначени са множество експертизи – автотехнически, технически, съдебно
медицински и комплексни такива. Назначена е допълнителна петорна съдебно-медицинска експертиза включваща 17 въпроса, на които вещите лица са дали категоричен отговор. Прегледани са всички видеозаписи от болницата, запечатали действията на лекарите.

В резултат на задълбочен анализ на събраните множество доказателства относно събитията, развили се в рамките на последните 3 часа борба за живота на Йоана, настоящият състав на Варненския Апелативен съд /ВАпС/ приема за установена следната фактическа обстановка.

Три часа лекарите в МБАЛ Шумен се борили за живота на Йоана

В 21:19 ч. на 23 декември 2022 година в Шумен Пресиян управлявал лек автомобил марка „БМВ“ КА – двуместен кабриолет с твърд покрив. Лекият автомобил се движел по бул. „Симеон Велики“. 16-годишната Йоана пътувала на пасажерската седалка до водача. В скута й седяла 13 годишната Рая. Скоростта на лекия автомобил била около 128 км/ч. В района на кръстовището на бул. „Симеон Велики“ и ул. „Васил Левски“, към Томбул джамия, автомобилът загубил напречна устойчивост и се врязал в ел. стълб със скорост от близо 97 км/ч. От удара таванът на автомобила се откъснал и паднал на настилката. Телата на водача и пътниците излетели от автомобила. Тялото на Пресиян било затиснато под автомобила. Това на Рая паднало в близост до електрическия стълб. И двамата загинали на място. Йоана паднала върху пътното платно.

Първият сигнал за произшествието бил регистриран на телефон 112 в 21:20 ч. с подател свидетеля К. Ж. Междувременно на мястото на инцидента пристигнали откъм парк „Кьошковете“, свидетелите Л. П. и Т. Т. Свидетелката П. се доближила до лежащата в съседната лента Йоана и установила, че е контактна и се опитвала да стане, но не можела. В този момент на местопроизшествието пристигнал полицейски екип на РУ – Шумен, а впоследствие и два екипа на ЦСМП – Шумен.

В екипа, който оказал медицинска помощ на Йоана, били свидетелите д-р А. Христов и медицинската сестра Р.Б. При пристигане на място в 21:26 ч. на специализирания автомобил на ЦСМП – Шумен Йоана била
поставена незабавно от д-р Христов и другите присъстващи лица на твърда носилка, като лекарят констатирал, че дихателните й пътища са проходими, а също така и открита рана на главата. През това време медицинската сестра Б. поставила шийна яка на пострадалата, пренеслия в линейката, където медицинската сестра й подала кислород. Екипът веднага тръгнал към Спешно отделение на МБАЛ – Шумен, а медицинската сестра Б. се обадила на дежурния в РКЦ, за да съобщи, че има необходимост от реаниматор и хирург, за да бъде оказана адекватна помощ на пострадалата.

Д-р Христов извършил преглед в линейката на път за болницата, за да не губи време и преценил, че момичето най-вероятно е получило закрита гръдна травма и фрактура в областта на дясна тазобедрена става. Йоана повтаряла, че изпитва болки. Д-р Христов я попитал къде я боли, но тя отново казвала неуточнено, че я боли и с ръка се опитвала да се държи в гръдната област.

Още преди пристигането на линейката в в МБАЛ Шумен, дежурният лекар за Спешно отделение д-р С. Хасан свикал екип от специалисти – дежурния реаниматор д-р Р. Бонева, дежурния хирург д-р Ч. Кръстев, както и рентгенолога д-р М. Насъф и рентгентов лаборант Г.С. – последните двама като дежурни на повикване, на разположение по домовете им.

Действията минута по минута 

В 21:39 ч. екипът, заедно с пострадалата, бил посрещнат в Шокова зала от дежурните лекари и медицински сестри. Йоана била приета в съзнание, с изразен болков синдром, със затруднено дишане, в тежко общо състояние, с видима голяма рана в слепоочната област.

Съгласно изискванията за първоначален триаж в Медицински стандарт по Спешна медицина, случаят бил оценен като тежка политравма и травматичен шок, с категория на спешност код Червено А1 /критичен спешен пациент, с живото застрашаващи симптоми, който следва да бъде обслужен незабавно. На Йоана била направена електрокардиограма – в 21:42 ч., която отчела синусов ритъм, сърдечна честота – 150 уд./мин. Момичето било преслушано от д-р Бонева със стетоскоп в областта на гърдите и стомаха. Д-р С. Хасан измерил кръвното й налягане и поставил катетър. Кръвното й налягане било измерено като ниско, в границите от 100/60 и 90/60.

Тримата лекари преценили, че момичето е с фрактури и евентуални вътрешни наранявания. Незабавно в „Спешно отделение“ били подсигурени два венозни пътя, взета й била кръв / в 21:45 часа/ и урина за лабораторни изследвания, назначени й били вливания на инфузионни разтвори, както и симптоматични медикаменти, вкл. за обезболяване. По преценка на д-р С. Хасан, д-р Р. Бонева и д-р Ч. Кръстев, към отделение „Образна диагностика“, видно от разпечатките от компютърната система на МБАЛ Шумен,  били пуснати искания за КТ на глава, КТ на торакс, КТ абдомен / нативно изследване/, рентгенография на ляво рамо, рентгенография на гръден кош и бял дроб, рентгенография на череп, рентгенография на дясна тазобедрена става, ехография на корем.

Докато изчаквал пристигането на рентгенолога и рентгеновия лаборант от домовете им в МБАЛ – Шумен, както и изготвянето на резултатите от кръвни изследвания, дежурният хирург д-р Ч. Кръстев започнал хирургическа обработка на раната на главата на Йоана, в ляво в областта на челно- слепоочна област, включваща и полагането на хирургични конци. Действията му продължили от 21:57 ч. до 22:24 ч., като времетраенето се констатира от приложените по делото видеозаписи от камери, монтирани в „Спешно
отделение“ на МБАЛ – Шумен и изготвената техническа експертиза на записите.

Манипулацията била извършена в Операционна зала на Спешно отделение и по време на същата присъствала и д-р А. А., която същата вечер била дежурна в неотложния кабинет, но отишла да помага в Спешно отделение при постъпилата информация за възникналото пътно-транспортно произшествие. Д-р А.А. помагала в придържането на Йоана, тъй като била неспокойна и извършвала резки движения с ръце. Момичето заявявало: „Оставете ме, искам да умра, не ме пипайте, оставете ме, не искам“.

От приложените по делото записи на видеозаписи става ясно, че в 22:04 часа, през входа на Спешно отделение при МБАЛ – Шумен, влязла д-р Г.С. — дежурен рентгенов лаборант. На работното си място тя включила скенера, на който му били нужни около 5 – 6 минути, за да стартира и загрее. В 22:14 ч. пристигнал и дежурният рентгенолог д-р. М. Насъф, който се придвижил до болницата с личен транспорт.

В 22:21 ч. били качени в болничната компютърна система и съответно видими за отделението, което ги е назначило, първите резултати от кръвни изследвания на пострадалата. Кръвта била приета в Клинична лаборатория в 22:15 ч., а резултатите били вкарани като данни в компютърната система на болницата 6 минути по-късно. Според кръвните изследвания, конкретно пълна кръвна картина, част от значимите стойности с оглед диагностициране на кръвоизлив са били следните: RBC /еритроцити/ -4.18, HGB, хемоглобин/ – 98, НСТ / хематокрит/ – 0.317. Тези резултати не били притеснителни от медицинска гледна точка / лек анемичен синдром/ и не налагали извод за наличие на активен кръвоизлив.

В 22:25 ч., след приключване на обработката на раната на главата, Йоана била преместена незабавно, на носилка с колела, в отделението за „Образна диагностика“ в МБАЛ за провеждане на скенерни и рентгенови изследвания. Тези обстоятелства, вкл. хронологията, се констатират от приложените по делото видеозаписи и изготвената техническа експертиза. Заедно с пострадалата там отишли дежурният хирург и дежурният реаниматор, за да следят състоянието й, а д-р Христов бил ангажиран с други пациенти, чакащи в Спешно отделение.

Междувременно на място пристигнали и родителите на Йоана, които били уведомени за инцидента. Те помогнали при местенето на момичето от скенера към рентгена, както и подписали нужните документи за провеждане на изследванията.

Видно от събраните писмени доказателства по делото, изискани от МБАЛ – Шумен, писменото искане от Спешно отделение за ренгенография на гръден кош и бял дроб, рентгенография на ребра вдясно и вляво, рентгенография на тазобедрена става и на череп е направено в 21:44 ч., за ехография на корем в 21:46 ч., за КТ на глава –  в 21:49 ч., за КТ на абдомен и КТ на торакс – в 22:23 ч., за рентгенография на ляво рамо – в
22:25 ч.

Първо били направени скенерните изследвания, а след това в друго помещение и рентгеновите снимки. По време на образните изследвания, Йоана продължила да бъде неспокойна, объркана, да маха с ръце, да мърда крака, да се опитва да става, на моменти крещяла, че не може да диша, буйствала. Това наложило няколко пъти да се прекъсват изследванията, за да може да се успокои и да не мърда, за което се опитали да помогнат и родителите, като след това отново били подновявани изследванията. За времето приблизително от 22:30 ч. до 22:50 ч. в отделението по „Образна диагностика“, били проведени компютърната томография и рентгенографията.

Видно от приложените по досъдебното производство разпечатки от системата на МБАЛ – Шумен, КТ на глава е бил направен в 22:42 ч., КТ на торакс и КТ на абдомен – в 22:45 ч., а след това пациентката е била вкарана в рентгена за рентгенови снимки. Веднага след изследванията д-р М. Насъф започнал да разчита направените снимки от скенера и рентгена.

Незабавно след тези манипулации, момичето било придвижено на носилка в ОАИЛ / около 22:55 ч. – 23:00 ч.
Първоначално била хоспитализирана в 22:55 часа в Хирургично отделение, но само по документи, без реално да е придвижвана до там. Поради нестабилното й състояние, оценено при извършения й преглед от д-р
Бонева и д-р Кръстев /отразени в медицинската документация по делото/, тя била приета в ОАИЛ, където е била качена на носилка, чрез асансьор. Д-р Кръстев също отишъл в ОАИЛ, където била и д-р Бонева, за да проследяват съвместно състоянието на пострадалата.

Три пъти д-р Румяна Бонева правила и невъзможното, за да върне Йоана към живота

От приложените по делото документи е видно, че Йоана е регистрирана като постъпила в ОАИЛ в 23:05 ч. Но още с приемането на момичето в това отделение, в състоянието й настъпило рязко влошаване – внезапен срив с нарушение на съзнанието, умерено широки зеници и наличие на повърхностно дишане, което наложило д-р Бонева спешно да интубира Йоана и да я постави на изкуствена белодробна вентилация. Измереното й артериално налягане било твърде ниско – 80/46, насищането с кислород също – 56%, дихателна честота – 14 уд./мин. Йоана била с ледени пръсти. Също така бил канюлиран централен венозен път, била й поставена назогастрична сонда – без данни за кървене, определена била и кръвна група, била взета отново кръв за изследване.

Видно от копие на приложения декурзус, съставен от д-р Бонева, същата е установила в ОАИЛ и следните факти относно пациентката: „корем на нивото на гръдния кош, меки стени, перисталтика не се долавя, леко подут“. Десет минути по-късно, около 23:10-23:15 ч., настъпил рязък срив в хемодинамиката, брадикрадия /забавяне на сърдечната честота/ – пулс /Р/ — 32 уд./мин., не се измервало и артериално налягане. По разпореждане на д-р Бонева, на момичето били включени незабавно инотропни средства, които променят
силата на съкращенията на сърцето. В 23:20 ч. било започнато вливане на Gelofusine – плазмозаместващ продукт, което е сторено веднага след изпадането на Йоана в шок и клинична смърт. За кратък интервал от време – в 23:20ч. пулсът на пострадалата станал 98, кръвното налягане – 70/40, кислородна сатурация 84% / отново с ледени пръсти /. В 23:30 ч. обаче, отново настъпил срив на хемодинамиката / динамиката в циркулирането на кръвта/, пулсът паднал на 34 уд./мин., а артериалното налягане отново не можело да се измери – АН – 0/0. Д-р Бонева предприела незабавно реанимационни действия в пълен комплекс – индиректен сърдечен масаж и медикация, отразена в реанимационния лист по делото. Междувременно било написано и искане за биопродукти /еритроцита маса за кръвопреливане и плазмозмозаместващи
продукт/.

В 23:44 ч. излезли резултатите от вторите кръвни изследвания на момичето и същите показвали сериозни и значими отклонения от референтите стойности на кръвната картина, индиция за кръвоизлив. Макар да бил
проведен реанимационен комплекс от д-р Бонева, момичето не успяло да възстанови спонтанна сърдечна дейност и в 00:11 ч. на 24 декември въпреки положените максимални усилия в продължение на 41 минути, бил отчетен „екзитус леталис“ – настъпила смърт.

Искането за биопродукти нямало обективна възможност да бъде придвижено до Отделението за хемотрансфузия на МБАЛ – Шумен, тъй като междувременно момичето починало.

За времето от 22:42 ч. до 22:45 ч. рентгенологът разчел КТ на глава, КТ на торакс – за времето от 22:45 ч. до 23:12 ч. и КТ на абдомен – за същия времеви период от 22:45 ч. до 23:12 ч., както и рентгеновата снимка на раменен пояс и мишница. Докато ренгенологът разчитал изследванията настъпил описаният срив в състоянието на Йоана.

При разчитането на КТ на абдомен д-р М. Насъф не видял наличието на свободна течност /кръв/ в коремната кухина, а отразил следното: „ Артефакти от движение. Черен дроб с нормални размери и структура. Слезка с нормални размери и структура. Бъбреци със запазен паренхим и дренаж. Няма конкретни данни за свободна течност интра – и ретроперитонеално. Няма данни за пневмоперитонеум. Фрактура на дясна пубисна кост и на сакрума вдясно.“

При разчитането на КТ торакс рентгенологът отразил, че се визуализират конфлуиращи засенчвания
типалвеоларно запълване в паренхима на долните белодробни полета, частично колабирал белодробен паренхим в долните белодробни полета отпред, както и че няма данни за плеврални колекции. В заключение той посочил, че са налице данни за контузионен бял дроб и пневмоторакс, фрактура на дясна пубисна кост и сакрум вдясно, фрактура на напречните израстъци на прешлени – L3, L4 и L5. При компютърната томография на глава не били разчетени данни за травматични промени. Заключението на рентгенолога за
рентгенографиите е била: ляво рамо – без данни за травматични изменения, ребра – фрактури на 8 -ма ребрена дъга дорзоаксиларно и 10 -та ребрена дъга аксиларно вляво.

В 23:44 ч. били качени в системата и видими за отделението, назначило изследванията, резултатите от вторите кръвни изследвания на Йоана назначени от д-р Бонева след приемането й в ОАИЛ. Същите били извършени въз основа на кръв, взета в 23:21 ч., приета в лабораторията на МБАЛ – Шумен в 23:37 ч. От тях се констатирали сериозни спадове в кръвната картина, показващи животозастрашаваща кръвозагуба – RBC /еритроцити/ – 2.03, HGB /хемоглобин/ – 48, НСТ / хематокрит/ – 0.169.

Аутопсията

От заключението на извършената аутопсия на трупа е констатирано, че в следствие на пътно-транспортно произшествие момичето е получило съчетана травма на глава, гръден кош и корем – таз и крайници.

Контузията на главата се изразява, освен в разкъсно -контузии рани и кръвонасядания външно, а също и в
кръвонасядане на меките черепни обвивки, малък субарахноидален кръвоизлив, точковидни кръвоизливи в мозъчния паренхим. Констатиран е масивен кръвоизлив в коремната кухина и ретроперитонеума /2.5 литра кръв/, причинен от травматичното разкъсване на големи тазови вени в ляво и на далака. Конкретно относно травмите в коремната област е отразено, че далакът е с разкъсана капсула, с контузия на паренхима, разкъсана лява външна хълбочна вена, разкъсана лява обща хълбочна вена, частично разкъсване на опоръка на дебелото черво и разкъсване на коремницата в областта на хълбочно – кръстцовата става, ретроперитонеален хематом, масивен кръвоизлив в коремната кухина. Според вещото лице, непосредствената причина за смъртта на Йоана е тежък иреверзибилен травматичен и хеморагичен шок.

Всички установени травматични увреждания, включително фрактури на ребра, прешлени и други вътрешни травми, са причинени от действието на тъпи предмети по механизма удар, притискане и триене. Посочено е, че се касае за високоенергийна травма, която може да бъде получена при птп – травма в автомобил и последващо изпадане от него.

При наличния масивен кръвоизлив в коремната кухина на момичето, единствената терапевтична възможност за спасяване на живота й била спешна операция – лапаротомия, която следвало да се извърши незабавно, при това с необходимост от кръвопреливане. В хода на разследването е установено, че Хирургичното отделение на болницата е разполагало само с част от необходимите специалисти за извършване на спешна оперативна интервенция за спиране на кръвоизливите на пострадалата, тъй като не е разполагало със съдов хирург.

От назначената химическа експертиза на кръвта на Йоана не се установява наличие на алкохол и наркотици или техни аналози.

Разследването отговаря на всички въпроси 

В хода на разследването е била назначена петорна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от експерти от София, със следните специалности: специалист Образна диагностика, специалист Спешна медицина, хирург и двама съдебни лекари. Заключението им е, че непосредствената причина за смъртта на Йоана са травматичният и хеморогичен шок, развили се като усложнение на тежката съчетана травма и масивния кръвоизлив в коремната кухина и ретроперитонеума от травматичното разкъсване на големи тазови вени вляво и на далака. Според експертите, травматичните увреждания на пострадалата, неминуемо са водели до смъртен изход от кръвозагуба без оказване на високоспециализирана медицинска помощ.

Съгласно медицинския стандарт по Спешна медицина е бил спазен времевият интервал за обработка на шоков пациент от момента на пристигане в СО — МБАЛ — Шумен до момента на хоспитализация. Пациентката била проследявана, както клинично, така и лабораторно, съгласно съществуващите медицински стандарти, в динамика били проследени и лабораторните показатели.

Експертите са дали заключение, че не е бил открит при първоначалните действия източникът на кървене, т. е, не е открито наличието на кръвоизлив. Проведеното КТ изследване на корем не е било разчетено правилно и по този начин било пропуснато наличието на свободно – подвижна течност в корема /кръв/. Този пропуск е на специалиста по образна диагностика, т.е. на д-р М. Насъф. Вещите лица са посочили, че би било удачно извършването на лапароцентеза /коремна пункция/ от страна на дежурния хирург, като по този начин би се изключило кървене в коремната кухина. За това си становище те са се аргументирали по следния начин: при негативни данни от извършения боди скенер, при липса на ултразвуково изследване /УЗД/ на коремни органи и при продължаващ спад в стойностите на хемоглобина.

В експертното заключение е посочено също, че в случая би могло да се проведе и ехография на коремни органи още при приемането на пострадалата. В действията на останалите медицински лица, включително реаниматор и дежурен лекар в СО/, в експертизата не са били открити пропуски и нарушения на медицинските стандарти. Такива не са били открити и от следващите две допълнителни съдебно-медицински експертизи.

Според експертите, предвид тежката съчетана травма обаче, дори и при правилно интерпретиране на резултатите от КТ-изследване не би могло да се твърди, че е имало обективна възможност за извършване на спешна оперативна интервенция, с която смъртният изход е щял да бъде избегнат. Според вещите лица, пострадалата е била с тежки животозастрашаващи травми, ангажиращи различни органи и системи. Времето от настъпилия инцидент до леталния изход е било изключително кратко и организирането на екип за осъществяване на оперативна интервенция /лапаротомия/, включващ необходимите специалисти – коремен хирург, съдов хирург /участието на същия е било нужно с оглед спиране на кървенето от няколко кръвоносни съда/, анестезиолог – реаниматор, анестезиологична и хирургична сестра, е било свързано със сериозни затруднения, включително и такива от организационен характер.

По делото е била назначена и допълнителна СМЕ експертиза по писмени данни на същите експерти, която е изготвена в края на м. септември 2023 г. Допълнителната експертиза отново е дала становище, че е бил спазен алгоритъмът на диагностика и лечение, съгласно утвърдените Медицински стандарти за Спешна медицина. Самите образни изследвания са били извършени за времето от 22:30 до 22:50 ч. При тези данни експертизата приема, че не е имало забавяне по отношение извършването на образните изследвания и е бил изпълнен Медицинския стандарт по спешна медицина по отношение на времевия интервал за диагностика и престой на шоков болен с триажна категория А1 в Спешно отделение, който бил регламентиран в рамките на 2 часа.

От друга страна е отчетено, че извършването на високоинформативно изследване, каквото е КТ-изследването, е златен стандарт в алгоритмите за диагностика при политравма. В условията на спешност правилно е било назначено КТ-изследване на корем, което всъщност се отличавало със значително по-висока информативна стойност и не е била допусната грешка, че такова изследване е било назначено вместо друго /УЗД/. В конкретния случай изрично е уточнено, че грешка е не неизвършването на друго образно изследване на корем /УЗД/, а неправилната интерпретация на находката на КТ, която е пряк ангажимент и отговорност на специалиста по образна диагностика.

Посочено е, че дори при своевременно извършване на лапаротомия в конкретния случай, не може да се предвиди резултатът от нея. Анализирано е обстоятелството, че към момента на инцидента в лечебното заведение не е имало дежурен съдов хирург на разположение. Прието е, че според изисканата писмена информация от МБАЛ, времето за събиране на екип е от порядъка на около 1 /един/ час, което според вещите лица теоретично определяло вероятността за спасяване живота на пострадалата като минимална, дори и при правилно диагностициране на излив в коремната кухина в 23:12 ч при разчитането на КТ. Предвид изложеното, експертите са приели, че между недиагностицирането на кръвоизлива в коремната кухина и настъпването на смъртта не може да се обсъжда пряка причинно-следствена връзка.

В отговор на въпрос, изрично засегнат в определението на АС – Варна, но доразвит в постановлението за назначаване на експертизата – “Какво би било значението на своевременното спиране на кръвоизлива и
извеждането на кръвта от коремната кухина на пострадалата?“ Вещите лица са посочили, че дори и при своевременно спиране на кръвоизлива и евакуиране на събралата се в коремната кухина кръв, това не би довело непременно до спасяване живота на пострадалата. Касае се за тежка травма със значителна кръвозагуба (хеморагичен шок) и остра анемия на вътрешните органи. Тази тежка кръвозагуба е била потвърдена и при извършената аутопсия, когато е установена около 2500 мл. кръв в коремната кухина. Отразено е, че загуба на 1/3 до 1/2 от общото количество кръв в организма води до настъпването на
смъртен изход, поради необратими циркулаторни нарушения.

Смъртта на Йоана е настъпила в резултат на тежките травматични увреждания, получени при катастрофата, а не от пропуски в диагностиката и лечението на момичето, предвид възможностите на болничното заведение, в което е била приета непосредствено след инцидента. Като основен източник на кръвозагубата е било посочено разкъсването на хълбочните вени.

Окръжна прокуратура Шумен възложила на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София към Министерство на здравеопазването, проверка относно смъртта на Йоана.  Крайното заключение в протокола е, че няма констатирани нарушения при оказаната медицинска помощ на Йоана от страна на медицинските специалисти в МБАЛ – Шумен.

Лекарите нямат вина 

Според магистратите никой от лекарите, участвали в лечението на Йоана не е осъществил състава на престъплението по чл. 123 от НК, тъй като всеки от тях е предприел онези задължителни действия, които е следвало да предприеме в конкретния случай, съгласно длъжностната си характеристика, Медицинските
стандарти и добрата медицинска практика.

Нито една експертиза не сочи, че по отношение на Йоана биха могли да бъдат предприети и терапевтични мерки, които да препятстват настъпилия летален изход. Единствената възприета като годна евентуално да спаси живота на момичето терапевтична възможност била спешна операция – лапаротомия. Тя обективно обаче не е била възможна да се организира от болничното заведение, предвид бързо настъпилата смърт.

Съдът счел, че решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство е правилен и обоснован.

Варненският Апелативен съд се солидаризира с правните изводи на Окръжния съд в Шумен и намира, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, изтъкват магистратите.

Определението е окончателно. 

shumenonline.bg